Какво е да си мюсюлманин в България

От мюсюлманския облик на България не е останало кой знае колко. Чаршиите и конаците отдавна са разрушени. Дори камъните им са попилени. Останали са обаче българските мюсюлмани. Дали са дошли от Азия? А може би са потомци на българите, приели исляма през вековете на турското владичество? По тези въпроси все още разгорещено се спори. Същевременно в родопските села българи и мюсюлмани живеят врата до врата и се разбират добре помежду си.

Тютюнът - бебето на Родопите

Фатме и Осман Исмаилови са на полето откакто се помнят. Време за молитви в джамията почти не им остава. През лятото от изгрев до заник слънце 60-годишната жена превива гръб над тютюна. „Майка ми казваше, че тютюнът е като малко бебе. Трябва постоянно да се грижиш за него”, спомня си Фатме. За един килограм тютюн им плащат около 2 евро. На месец човек я изкара 25 евро, я не.

„Има ли смисъл да се блъскаме за тези пари?”, пита се Фатме. „Помакът е свързан с тютюна и иска да го работи", казва Осман. "Ако нямаше тютюн, селата щяха да опустеят." И навремето от тютюна не се е печелело много, но пък всичко било и по-евтино. С един лев човек можел да си купи шест хляба, а сега не стига за един. Ала спомените от комунизма далеч не са само розови. Религията тогава е била забранена. Забранени били шалварите и забрадките, обичаите и турският език.

През зимата на 1985 джипове с войници пристигнали в Дебрен, спомнят си Нуртен и Хикмет Мехмед. „Вземайте си паспортите и тръгвайте към кметството”, наредили им. „Ще ви сменяме имената.“ За два месеца били прекръстени около 800 000 мюсюлмани. После редовно идвали инспектори от кметството, за да проверяват дали на сватбите не се пеят турски песни, а на погребенията - дали покойникът не се увива в платно.

През 1989 опашките на турската граница нямали край. Тогава от България в Турция емигрират около 350 000 български мюсюлмани. Партията на етническите турци ДПС вече 20 години защитава правата и свободите на българските мюсюлмани.

Независимо от това повечето от тях и до днес се чувстват неравноправни и дискриминирани. "По телевизията се излъчват националистически филми. Например Капитан Петко войвода”, недоволен е Хикмет. А Нуртен допълва: "Турците са представени като най-долните и най-жестоките хора."

Всички в родопското село Глухово са мюсюлмани и вкупом гласуват за партията на Ахмед Доган. Това е някаква колективна шизофрения: хем са недоволни от корупцията в ДПС, хем продължават да гласуват за Движението, защото нямат друга алтернатива. "Нямаме канализация, боклукът също не се чисти и извозва, навсякъде вони”, казва Едем Мехмед.

Кметът на селото обаче закупил много нови пейки. Около 60 евро струвала подобна пейка, но той платил по 180. „Аз го попитах да не би да са златни”, спомня си Едем. Кметът начаса му се обидил и дори Ахмед  Доган се заканил, че ще му отнеме лиценза на фирмата и ще го ликвидира.

Джамията - храм на терористите?

Мохамед Камбер е имам на село Лъжница. Дългата му брада и дипломата за висше образование от Саудитска Арабия са били достатъчно основание за интензивния интерес на Службите към него. Преди година полицаи обискирали джамията, търсейки доказателства за терористични дейности.

Обърнали я наопаки и изнесли литература, компютри, телефони. Още на другия ден, без никакви доказателства, медиите съобщили за действаща терористична клетка. Месеци наред полицията не потърсила имама. Върнали му книгите и компютрите, но за телефона си чака и до днес.

Джамията в Лъжница приема богомолци от 1990 година. Преди това комунистите държали храма под ключ. След промените хората изгубили ориентация, настъпила анархия и криворазбрана демокрация, а това накарало много мъже в селото да потърсят утеха в алкохола. "Джамията не ислямизира", категоричен е студентът Вели Разман.

"Тя просвещава и помага на мнозина не само да откажат алкохола, но и да се върнат на работа, да се грижат за своите семейства. Затова не разбирам защо българите възприемат религията ни като заплаха", казва Вели. Според него страхът е там, където мюсюлмани и християни не общуват помежду си: в големите градове, в столицата.

Богомолците - атентатори или жертви?

Православната черква, джамията и синагогата в София образуват така наречения „религиозен триъгълник”. Българите говорят за него, когато искат да изтъкнат етническата си толерантност. Баня Баши е единствената джамия за 30-те хиляди софийски мюсюлмани.

Джамията побира 700 души. За когото няма място в храма, излиза да се моли в двора или на тротоара. За да чуват молитвите на улицата, за богомолците се изнасят виокоговорители. Но силният звук от тон-колоните  и молещите се на тротоарите мюсюлмани дразнят много софиянци.

След петъчните молитви, по време на Рамазана мюсюлманските жени по традиция се събират да обядват и поприказват в двора на храма. Една от тях разказва: "Питат ме защо нося забрадка. Казват ми да я махна, понеже тук нямало място за такива като нас. Забрадката никой не ми я е сложил насила, насила няма и да я сваля.”

В разговора се намесва младо момиче: "Изобщо нямам чувството, че живея в родината си. Ние тук сме родени, тук искаме да останем и да практикуваме традициите си. Обществото обаче ни дава да разберем, че не сме желани в България и затова много от нас емигрират.”

АГ, ДР, ДА, СБ, ДПА