Независимостта на Косово - лакмусов тест за трансатлантическите отношения

Има съществени различия между САЩ и европейските държави, които са резултат от американските планове за разполагане на части от системата за противоракетна отбрана в Полша и Чехия или от пък от поведението спрямо Иран. Доколко става дума за деъствителни различия в позициите или само за конюнктурни опити за профилиране, често пъти е трудно да се каже. Сега обаче предстои един лакмусов тест, който ще внесе доста голяма яснота по отношение на трансатлантическите отношения – а той е свързан с решението за отделяне на Косово от Сърбия. Сегашният премиер на провинцията и бивш водач на албанската партизанска “Армия за освобождението на Косово” в края на месец април обрисува по-нататъшния график за събитията пред “Ню Йорк Таймс” по следния начин: “Очаквам, Косово да обяви своята независимост в края на месец май.” И добави:”САЩ са поели много сериозен ангажимент в тази връзка. Тони Блеър също.” Защо бързането е толкова голямо? Превърналият се от терорист в държавник Чеку дава съвсем просто обяснение : ” Когато се съберат държавите от Г-8 за срещата на върха в началото на юни, канцлерката Меркел няма да отправи поканите си към участниците, без преди това да е успяла да реши въпросът за статута на Косово.” С това изявление Чеку подмина твърде лежерно фактът, че шансовете , неговите желания да се изпълнят в съответствие с изискванията на международното право, са по-лоши от когато и да било. Защото измисленият от финландския посредник Марти Ахтисаари план за независимост на Косово, която да бъде наблюдавана от ЕС,се отхвърля не само от Сърбия и Русия, но и от държави от ЕС като Кипър, Гърция, Словакия и Испания. Сред петте постоянни членове на Съвета за сигурност и 10-те непостоянни, засега одобрение за плана на Ахтисаари са изразили само САЩ, Великобритания, Франция, Белгия и Италия. Позициите на Перу, Панама и Катар са неясни. Конго, Гана, Индонезия и Китай не крият своя скептицизъм. След проведено наскоро опознавателно пътуване из Косово на членовете на съвета за сигурност, Южна Африка също се присъедини към групата на скептичните. Словакия и Русия вече категорично обявиха своето “не”. Дори нерешилите се да одобрят плана на Ахтисаари, Московското “Нет” ще се окаже достатъчно за да провали плана на Ахтисаари.

Независимо от това състояние на нещата, изявлението на Чеку не е смехотворно, защото от положителен вот на Съвета за сигурност при образуването на нови държави или воденето на войни се нуждаят само онези, които имат намерение да зачитат международното право. Вместо на силата на правото, може обаче да се заложи и на правото на силния, в случай, че най-силният на планетата е склонен да помага. А той – почти едновременно с Чеку – направи изявление чрез бившият балкански емисар от 90-те години Ричард Холбрук, което гласеше следното : “ Ако Русия реши да наложи вето, Косово ще обяви своята независимост от Сърбия, а САЩ ще го признаят още в същия ден.” Помощник-държавният секретар в Държавния Департамент Дан Фрийд още на 30 април открито заплаши с прилагане на насилие: “Надявам се, руснаците да разбират, че Косово при всички положения ще стане независимо. Или това ще стане по контролиран, набюдаван отвън начин, при който да се гарантира сигурността на сърбите, или това ще стане по неконтролиран начин, от който косовските сърби ще пострадат най-много от всички останали, а подобно нещо би било ужасяващо.”- заяви Фриид.

Германия явно се притеснява от тази ескалация. Макар федералното правителство да стои зад плана на Ахтисаари, заместник-външният министър Гернот Ерлер в началото на месец май предупреди Косово да не обявява независимостта си едностранно, докато резолюция 1244 все още е в сила. Тази резолюция гарантира принадлежността на провинцията към Сърбия. Министърът на отбраната Франц-Йозеф Юнг по време на скорошното си посещение при германските войски в Косово също осъди вземането на едностранни решения. Войските на ООН, включително и германският контингент в Косово е разположен именно по силата на въпросната резолюция. Това означава, че ако косовското ръководство обяви едностранна независимост, това би представлявало съвсем ясно нарушение на резолюция 1244 , а войските на Кейфор – теоретично - би трябвало да се противоспоставят на това, като задържат водещите политици на Косово. В същото време резолюцията на ООН би била нарушена от онези държави, които признаят независимостта на провинцията. Възможно ли е обаче да си представим, че германските войници ще арестуват Чеку,заедно с всичките му министерски съзаклятници? И че – след това канцлерката чисто и просто ще замине за Хайлигендам за да води светски разговори с Джордж Буш и компания? По-скоро е възможно да се стигне до общо нарушаване на международното право – както вече стана през 1999 година.