Русия, Турция, Бразилия: защо сега се загрижиха за климата

Русия, Бразилия, Саудитска Арабия и Турция – всички те досега не бяха познати като държави, които се изявяват активно в защита на климата. Тъкмо тези страни обаче предизвикаха раздвижване в навечерието на Климатичната конференция на ООН в Глазгоу, като представиха свои собствени планове за защита на климата. Китай продължава да се държи дистанцирано по този въпрос, но бившите „спирачки“ започнаха гръмко да говорят за спасяването на света. При това защитата на климата не е тема, която се цени от авторитарни правителства, тъй като тя е свързана с необходимостта от международно сътрудничество, а и с въпроса за правата на някои малцинства.

Бразилия спира изсичането на тропически гори? 

Президентът на Бразилия Жаир Болсонаро, например, изобщо не дойде в Глазгоу. Големите му вътрешни проблеми не му дават възможност да се изяви на международната сцена като голям защитник на климата. Вицепрезидентът на страната Хамилтън Мурао обаче обяви, че нелегалното изсичане на тропическите гори по поречието на Амазонка ще бъде спряно „още през 2027 или 2028 година". През април Болсонаро говореше в същата връзка за 2030 година. Доколко може да се вярва на подобни обещания, зависи главно от това, кой ще трябва да ги изпълнява в края на десетилетието. При управлението на сегашното правителство обаче изсичането на тропическите гори се разраства, а не обратното. 

Сузане Дрьоге, експертка по международна политика в защита на климата, смята, че Бразилия е заинтересована от това да проявява по-голяма гъвкавост. Първо, защото САЩ навярно са им оказали негласен натиск, и второ, защото Германия и Норвегия например спряха своите плащания към международния  фонд за горите по Амазонка. Бразилия иска отново да получава тези пари и затова преговаря с Норвегия.

Обрат в политиката на Ердоган

Турция пък, напоследък изненадващо ратифицира, като последна от 20-те големи индустриални нации в света (Г-20), Парижкото споразумение за климата. Това е и обрат в политиката на президента Ердоган, който досега не се интересуваше от проблемите на климата и заплашваше, че ще последва примера на Тръмп и ще напусне споразумението.

Ердоган обаче е притиснат предимно от икономически проблеми и се нуждае от чуждестранна помощ, поради което е принуден да прави отстъпки и да демонстрира желание за сътрудничество. Но Ердоган се страхува и от евентуални изисквания към страната, свързани с опазването на глобалния климат. Затова парламентът в Анкара прие проектозакон, с който Турция сама се обявява за развиваща се страна и обявява, че няма да приема никакви изисквания, които биха могли да застрашат собствената ѝ икономика. По силата на Парижкото споразумение държавите и бездруго определят сами онова, което смятат да направят за климата. Но по време на преговорите индустриалните нации, а Турция несъмнено е една от тях, се оказват под по-голям натиск, отколкото развиващите се страни.

И Русия климатично неутрална?

Руският президент Путин наскоро обяви, че неговата страна ще стане климатично неутрална най-късно до 2060 година. В това отношение той явно се ориентира по Китай. Неговата лична позиция по въпроса не е ясна. Досега той неизменно е поставял под съмнение факта, че климатичните промени са резултат от човешката дейност. Възможно е обаче големите пожари и засушавания от последните години да са променили мнението му до известна степен.

В същото време националните климатични цели на Русия не са никак амбициозни, защото се базират на данните от 1990-а – годината на разпадането на СССР, когато се стигна и до огромен срив в икономиката. Този срив дълго беше представян като „успешна политика в защита на климата“.

Не особено амбициозни цели в Пекин и Рияд

Саудитска Арабия също обявява, че до 2060 ще стане климатично неутрална, а до 2030-а страната смята да покрива половината от своите енергийни потребности с помощта на възобновяеми енергийни източници. Експертите обаче смятат, че саудитците имат огромен финансов интерес от това възможно най-дълго да отлагат изпълнението на климатичните цели.

От страна на Китай също не могат да се очакват някакви нови и по-радикални обещания за защита на климата. Президентът Си съвсем явно поставя националните проблеми над ангажимента на страната към конференцията в Глазгоу.

Особено важно е обещанието на индустриалните държави в Глазгоу да финансират защитата на климата в по-бедните страни. Предвидено беше да се мобилизират по 100 милиарда щатски долара годишно от 2020 нататък. Досега това не се случи. Най-рано през 2023 година въпросната сума може да бъде набрана.