"Моята борба" - бестселър в Индия

На един площад в Ню Делхи индийска студентка споделя със свой състудент мнението си за Хитлер. Тя смята, че бил "страхотен тип", но събеседникът й резервирано я прекъсва: "Ама не в положителния смисъл, нали?". Както много други млади индийци, двамата само а чували за "Моята борба". Колцина обаче са чели книгата? 17-годишната Ананя е сред тези, които са я чели. "Добре е да получиш непосредствени впечатления. Всички говорят срещу Хитлер, аз иък исках да прочета какво самият той е казал", обяснява тя.

В Германия е едно, в Индия - друго

Хитлер е бил бунтар, смята книжарят Ануи Бахри. Затова, според него, от "Моята борба се интересуват главно младите индийци. В книжарницата си той предлага две различни издания на английски. Според Бахри, германците най-после трябвало да разберат, че Адолф Хитлер не е само чудовище: "Все едно какъв е бил, все едно какво е проповядвал, книгата му просто трябва да се прочете, за да разберат хората що за човек е бил", казва Бахри.

В Германия подобно схващане е немислимо. До 1. януари 2016 г. издаването на "Моята борба" беше забранено. В Индия няма подобна забрана. Това е сблъсък на два напълно различни свята, обяснява историкът Анирут Десфанде: "Индия не познава Холокоста, който са преживели хората в Европа. Индийската представа за окупация, армия и войни е различна. Ние бяхме далеч от войната, не я изживяхме отблизо, както я изживяха в Европа."

Така смятат и много студенти в Ню Делхи. Преди няколко години един магазин за дрехи предизвика гневни реакции главно в чуждите медии с това, че носеше името "Хитлер" - с пречупен кръст над и-то. Собственикът го кръстил така по прякора на чичо си, който имал много диктаторски характер.

Защо много индийци харесват диктатурата?

На много индийци диктаторството им се харесва. Студентът по информатика Аман се възхищава от фюрера и от военната му власт, която вдъхвала страх даже у британците, бившите колонизатори на Индия. Хитлер бил добър управник, защото имал силна ръка и сложил ред в страната си, докато в Индия властите изобщо не се справяли с корупцията, смята Аман.

Почти във всяка книжарница в Индия се предлагат издания на “Моята борба”, защото от години книгата се продава добре. Електронната версия още с излизането си се превърна в бестселър. Социоложката Джоя Гуджарял е прочела “Моята борба” преди 50 години, на немски и на английски. “Ужасна е за четене, Хитлер не е бил много образован, той пише страшно зле!” – казва тя. 77-годишната жена се опасява, че Хитлеровият памфлет се чете не от исторически интерес, а заради идеологията: популизмът и фашизмът днес отново се надигат, а това не вещае добро за мислещите хора, посочва тя.

Според младите хора в Индия, в страната им царят безредие и хаос. Индийците живеят в най-голямата демократична държава в света и са разочаровани от нея, посочва историкът Десфанде. Много индийци имат освен това романтично-наивно отношение към Хитлер. Те не знаят почти нищо за него, защото германската история слабо се изучава в училищата и в университетите. В същото време много от индийските десни хранят респект към Хитлер и неговата идеология.

"Моята борба" като учебник по икономика?

И студенти по икономика четат “Моята борба” – като история на човека от низините, издигнал се до властта. Фашизмът и националсоциализмът се схващат от не малко образовани хора в Индия не като чисто расистка идеология, а като модел на успеха, като добра алтернатива на икономическите концепции на комунизма или либерализма, изтъква студентът по икономика Коско. “След Първата световна война Германия е на дъното, икономиката е дестабилизирана, шири се несигурност. Как фюрерът стабилизира тази икономика – мнозина се интересуват именно от това.

Макар “Моята борба” да е бестселър в Индия, много индийци изобщо не симпатизират на хитлеровата идеология. “Ние сме Ганди, а не Хитлер!” – казва студентът по история Мохамед. Желанието за силен лидер, който ще изведе икономиката на Индия напред, все пак е силно разпространено сред всички слоеве на страната.