Непал - страна в перманентна политическа криза

Откакто през 1991 година в тогавашната монархия се установи многопартиен парламент, Непал прави постоянни опити да гласува стабилна демократична конституция. И до днес обаче не е постигнат национален консенсус за формата на държавно управление, тъй като не са преодолени дълбоките социални, етнически и регионални разлики в обществото. По същата причина се провали и последният опит за приемане на нова конституция през януари тази година. При това в страната има консенсус по най-важните принципи на държавното управление. Те бяха заложени още през 2006 година в мирното споразумение между маоистките бунтовници и коалицията от други партии, което сложи край на 10-годишната гражданска война, отнела живота на повече от 13 000 души.

Споразумението предвиждаше премахването на монархията, интегрирането на част от маоистките бойци в редовната армия и създаването на федерални структури на държавно управление. Обществото е постигнало консенсус и за светския характер на републиката, независимия характер на правосъдието, както и гражданските свободи.

"Етнически" федерализъм

Въпреки това политическата криза в страната продължи и след свикването на първото Конституционно народно събрание през 2008 година, впоследствие заменено от Второ народно събрание през 2013 година - което и до днес изпълнява ролята на парламент. Каква е трудността при взимането на политически решения в страната? Спори се най-вече около федералната структура на страната. Става дума за това дали административните граници да бъдат определяни предимно на етнически или на географски принцип. Маоистите и техните съюзници настояват да има 10 федерални провинции, всяка от които със собствена етническа "идентичност.

Останалите партии пледират за създавенето на 6 или 7 по-големи федерални провинции. Първото Конституционно събрание се провали именно заради принципа на "етническия федерализъм", се казва в студия на берлинската фондация "Наука и политика" от януари 2014 година. Тогава беше внесено предложение за разделянето на Непал на 14 федерални провинции, девет от които да бъдат създадени на етнически принцип. Като следствие от това предложение се стигна до масивни протести на различни народностните групи, които се почувстваха маргинаризирани.

Хаосът засилва икономическата мизерия

С оглед на това, че в Непал съществуват над 120 етнически групи и наречия; че икономическото неравновесие между селскостопанските региони по границата с Индия и планинската част на Север, където се развива туризмът, e голямо, а и на фона на разнопосочните политически интереси на партиите, едва ли може да се очаква скорошно решение на конституционния въпрос. Към това се прибавя и желанието на маоистките политици да налагат своите искания и да упражняват извънпарламентарен натиск чрез принудителни стачки.

Перманентната политическа криза изостря и икономическата мизерия в Непал, който наред с Афганистан, е една от най-бедните азиатски държави. Хаосът в държавата блокира всевъзможни инвестиционни инициативи и програми за развитие, включително и с пари от чужбина. Така Непал, който страда от недостиг на електроенергия, използва по-малко от 1 процент от огромния си потенциал на водни ресурси. Но в сравнение с хуманитарната катастрофа, настъпила след тежкото земетресение, това са второстепенни проблеми. В момента Непал има спешна нужда от всичко - одеала, палатки, медикаменти, хеликоптери и специализирани лекарски екипи.