"Непотребните" българи
13 октомври 2016Коментар от Полина Паунова:
По време на предизборни кампании по темата за „алтернативата“ винаги се изговаря и изписва много. Че такава на практика липсва, че статуквото обикновено си има своите, условно казано, леви и десни кандидати, без същностни различия помежду им, е теза, залегнала вече в десетки анализи. Вероятно това е и основната причина делът на разочарованите и отвратените да расте на всеки вот, а оттам да пада и избирателната активност. Явление, което дори вече не скандализира. Очевидно давайки си сметка за това, на този вот партиите поставиха избирателя в странно положение, като сътвориха истинска законодателна каша по темата „задължително гласуване“.
На 6 ноември българските граждани по закон трябва задължително да гласуват (въпреки че текстът в Изборния кодекс е възмъгляв, неясен и навярно недействащ). Едновременно с вмененото им задължение, референдум ще ги пита дали искат вотът да стане задължителен. А наред с този абсурд в Конституционния съд има образувано дело, изходът от което в крайна сметка трябва да каже противоречи ли на основния закон задължителното гласуване.
Парадокси
Цялата тази история съвсем справедливо предизвиква смях - и отвращение. Но въпреки всичко има достатъчно много хора, желаещи да упражнят правото си на глас. Което, да не забравяме, хем им е гарантирано в конституцията, хем им е вменено като задължение.
Много от тези български граждани не живеят на територията на България. Но въпреки тяхното желание да гласуват и въпреки десетките кахърни жалвания на властимащите как българите не искали да се възползват от правото си на глас, държавата очевидно не иска гласа на тези хора. Въпреки че по закон ги задължи да го дадат.
Изискването за откриване на най-много 35 секции в чужда държава се оказа сериозен проблем за българите в чужбина. Пътуване с часове и чакане на безкрайни опашки - така ще изглежда вотът във Великобритания, Германия, Турция.
По последна информация, в Турция са подадени заявления за откриването на 41 секции, а във Великобритания броят им трябва да бъде 51. Парадоксът е, че и в двете държави законовите изисквания за събиране на 60 заявления за сформиране на изборно бюро са изпълнени. За да спази Изборния кодекс обаче, ЦИК трябва да редуцира секциите до 35. При това без да разполага с ясно разписани критерии и принципи. От Комисията обясниха, че вече работят по различни варианти, но признаха, че всички те са еднакво уязвими.
В Германия пък гласуването ще бъде разрешено само в дипломатическите и консулските представителства. От информация, подадена от МВнР, става ясно, че това е решение на германската държава. В крайна сметка няма да има нито една секция в провинция Северен Рейн-Вестфалия например, където живеят много българи.
На предходните избори служебният кабинет успя да осигури секции във Федералната република. Очевидно след преговори това е възможно. Защо подобно нещо не се е случило и сега - не е ясно. Дали страната ни не е направила нужното, за да осигури възможност на гражданите си да гласуват? Това ще трябва да обясни Външно министерство. Но е факт, че проблем съществува.*
По съвсем друг начин изглеждат нещата с гласуването в Турция. За проблемите там има ясен виновник - това са управляващите, които с пълното съзнание, че ще заложат непосилни пречки пред българската диаспора, в крайна сметка удовлетвориха прищявката на националистите. Прищявка, служеща за легитимация пред техния електорат. Прищявка, която уж трябваше да покаже на привържениците на квазипатриотите, че те пазят „майка България“ от „подмяна“ на вота с гласове от Турция. Само дето подобни пропагандни мантри нямат нищо общо с действителността. Гласовете от Турция не могат да подменят никакъв вот, защото и там, както и в Германия и Великобритания, живеят български граждани с право на глас. Дори и да приемем, че ситуацията в Турция е по-особена заради подозренията за гласуване „под строй“ за ДПС, трябва да отбележим, че бюлетините, идващи от тази страна, не са чак толкова много, че да окажат някакво сериозно влияние и да „обърнат“ тенденцията в България.
Същинският въпрос
Големият въпрос обаче не са мотивите на националистите - освен че са предвидими, те са и лесно оборими. Големият въпрос е съучастието на ГЕРБ и на част от Реформаторския блок, които, за да опазят паравана, зад който се крие властта, удовлетвориха исканията на Патриотите. А зад паравана е ето това: тъй като няма мнозинство, управляващата коалиция често прибягва до гласовете на ДПС. Онова ДПС, заради което бяха ограничени гражданските права на хиляди българи в чужбина. Не е ли абсурдно?
В крайна сметка поведението на управляващите създаде политически куриоз. От една страна те ясно си дават сметка, че нежеланието на гражданите да дадат своя вот се дължи именно на техните непоследователни действия и видимото нежелание да се състезават в полето на идеите. И точно затова задължиха разочарованите да гласуват. От друга страна обаче с промените в Изборния кодекс те казаха на всички онези българи, които искат да упражнят конституционното си право с цената на целодневно пътуване и висене по опашки, че гласът им е непотребен. И още по-лошото - използваха потъпкването на гражданските им права за евтина пиар кампания, която с посредствени аргументи цели да мотивира националистическия електорат.
Крайният резултат е абсурден: държавата ограничи правото на глас на хиляди свои граждани, за да помпа егото на националистически формации, които от своя страна твърдят, че защитават „майка България“ от някакъв страшен вот от Турция, а всъщност служат за параван на политическото съглашателство с ДПС.
*Според проучване на ДВ, МВнР е поискало откриване на секции извън консулските и дипломатическите представителства, но не е получило от Берлин съответното разрешение.