Несменяемите корифеи на Русия

Руската Академия на науките, чиито членове са на средна възраст от 73 години, тъкмо беше излязла във ваканция, когато правителството на Дмитрий Медведев подхвана мащабна акция срещу нея. То представи пред Думата законопроект, който предвиждаше разпускането на Академията и всичките ѝ независими институти, както и поемането на цялата ѝ недвижима собственост и реорганизирането ѝ на съюзен принцип. След очаквания отпор и посредническите намеси на президента Путин, опасността от разпускане на Академията всъщност беше преодоляна. Законът обаче, който предвиждаше академичните постове в бъдеще да се раздават от държавна агенция, междувременно премина второто, решаващо четене. А с това беше постигната и основната цел на цялата акция.

Историята на Академията на науките отразява руската историческа съдба. Тя е създадена през 1724 година от Петър Велики. Навремето руският цар вика в страната чуждестранни учени и паралелно с това орязва властта на Църквата, чиито земи впоследствие ѝ биват отнети. Днес тенденцията е точно обратната: младите руски учени масово напускат страната, а църквата отново се е превърнала във фактор на властта с обширни поземлени владения.

Младите учени бягат навън

Днес Академията има 55 000 членове в цялата страна. Тежката дума в нея обаче все още имат около 500 старши корифеи, чийто активен научен период отдавна е отминал. Институтите ѝ публикуват твърде малко научни трудове в сравнение с подобни чуждестранни академии. А малкото публикувани неща така или иначе се цитират доста рядко в чужбина. Младите учени пък получават заплати, с които в най-добрия случай те успяват да покрият едва разходите си за храна. Днес всички са единодушни, че Академията се нуждае от основни реформи. Само че самите членове на Академията не поемат инициативата в свои ръце.

Основен проблем на Академията е йерархическата ѝ структура, съблюдаваща строго принципа на старшинството. Горната каста на избраните някога за пълноправни членове научни работници, управлява армията от останали членове, наричани още "негрите в науката", но също и член-кореспондентите, които макар и да са в разцвета на продуктивните си сили, по правило нямат право да ръководят институти, нито пък имат същите социални права като възрастните господа - като служебен автомобил, специално медицинско обслужване, престои в санаториум и др..

Издигането от член-кореспондент до ранга на пълноправен член на Академията е възможно само ако се спомине някой научен брахманин, и то от съответния раздел на научното познание. Това ще рече, че работните места на пълноправните членове са гарантирани до последния им дъх, т.е. академиците не бива да се опасяват, че ще трябва да се разделят с поста си поради напреднала възраст и да изпаднат социално до нивото на жалкото пенсионерско съществуване в Русия.

Руските учени, които са постигнали успехи на международното научно поприще, нямат никакъв шанс да станат членове на Академията, дори и да са удостоени с най-престижни награди. Така руснаците Константин Новосьолов и Андре Гайм, които през 2010-та получиха Нобелова награда за физика и днес живят във Великобритания, станаха членове на Лондонското Кралско научно дружество, но руската Академия на науките не ги направи дори член-кореспонденти. Същото беше и с двамата руски носители на наградата на името на Юри Милнер за изследвания в областта на фундаменталната физика - Андрей Линде и Алексей Китаев, които работят в Станфорд и в Калифорнийския технологичен институт. 

Какво цели Кремъл?

Затова пък Борис Кусик, който е дългогодишен функционер в сферата на военната индустрия, стана горд член на Института за икономика на Академията, макар че спокойно може да бъде доказано, че основният му труд "Русия във времената на глобалната търговия с оръжия" е бил преписан от т.нар. "негри в науката". Пълноправен член е и икономистът Александър Некипелов, който дори стана вицепрезидент на Академията, макар да се твърди, че монографията му за възникването и функционирането на икономическите системи е плагиат на два основни американски научни труда по същата тема.

Критичните наблюдатели смятат, че реформата на Академията е трябвало да се подхване с подкрепянето на реалните ѝ научни центрове. Вместо това цялата структура сега ще се окаже изложена на още по-голям бюрократичен контрол от страна на държавата. Не е ясно как това ще помогне на науката. Може би пък държавното ръководство на Русия отдавна е изгубило надеждата за оргинални научни успехи на Академията и се надява да извлече по-голяма полза от международния научен шпионаж.

АГ, ДПА, ФАЦ, Б. Узунова/Редактор: М. Илчева