Неуспехи в борбата против тероризма в Афганистан

През последните месеци положението със сигурността особено в южен Афганистан се влоши рязко. От началото на годината повече от 1600 души са станали жертва на терористични нападения и въоръжени сблъсквания. Това уронва доверието на населението в правителството на президента Карзай. Растящата мизерия особено на четирите милиона бежанци, завърнали се в родината си, подкопава авторитета на правителството.

Кабул се надява, че поемането на командването от НАТО ще доведе до скорошното прогонване на талибаните от южната част на страната. Само че тази задача може да се окаже по-трудна, отколкото се предполага. На първо място поради недостатъчната сила на НАТО що се отнася до войници и бойна техника. На второ място поради промяната на тактиката на талибаните, които вече избягват пряката конфронтация и все повече възприемат тактиката на самоубийствените атентати. Това означава, че международните сили зависят повече от всякога от взаимодействието с местната полиция. Тя обаче изобщо не е готова за ефикасно противодействие на тероризма: лоша подготовка, лошо въоръжение, нисък морал. Липсва също ефикасна тайна служба.

Освен тези сериозни недостатъци в полето на сигурността, правителството се вижда изправено срещу растящото недоволство на населението. След първаначалната еуфория, сега процесът на национално възстановяване и градеж замря. Бездната между огромната маса от бедни и тънката прослойка от богати става все по-непреодолима. Президентът Карзай не можа да изпълни обещанието си за скорошно повишаване на средния доход. Правителството просто няма ясна концепция за икономическо възстановяване и политическа стабилност. На този фон председателят на партията Национален конгрес Латиф Педрам говори за структурна криза, виновен за която бил самият Карзай:

“Ние сме конфронтирани с масова мизерия, безработица и недоволство. Мнозина дори отново напускат страната. Не се забелязва никаква перспектива за икономическото и политическото развитие на Афганистан.”

Вместо да насърчава демократичните сили президентът Карзай се опира все повече на крайно консервативни кръгове. Върхът беше удовлетворяването без никаква необходимост на желанието на ислямските духовници за създаване на служба за “насърчаване на добродетелите и премахване на пороците”. Със своите жестоки мерки тази нравствена полиция изтормози толкова много хора по време на талибанския режим. Опозиционните демократи виждат във възраждането на нравствената полиция една опасна стъпка, застрашаваща процеса на демократизация. Ето какво казва Касим Акгар, един от най-известните политически коментатори в Афганистан:

“По този начин държавата сама създава спънки за своите решения. Правителството явно се надява, че ще може да инструментализира новото ведомство, за да задуши винаги когато поиска исканията за демокрация и свобода.”