Неяснотите около Косово и напредъкът на реформите в Македония

Въпр. :Може ли изясняването на статута на Косово да има отрицателни последици за Македония?

Трайковска:

“Сигурна съм, че изясняването на косовския статут не може да означава нещо негативно за Македония. В момента, в който се получи окончателно решение по въпроса чрез споразумение между Белград и Прищина, което да получи подкрепата на ООН, Република Македония ще продължи да играе досегашната си конструктивна роля. Щом се стигне до решение от страна на Обединените нации, Република Македония ще го приеме и ще изгради система на сътрудничество, която ще се базира на важните за нашата държава и за Косово приоритети. Аз твърдя, че с момента на достигането на независимост на провинцията, ако изобщо се стигне дотам, Косово ще бъде натоварено със значително по-висока отговорност , включително и по отношение на борбата срещу организираната престъпност и корупцията. Само по този начин може да се преодолее сегашната ситуация, в която Косово все още се ползва с лошата слава на център на организираната престъпност и корупцията на Балканите.”

Въпрос:

Защо развитието на реформите в самата Македония и тече така мъчително и защо страната е изостанала по пътя си към ЕС от редица свои балкански съседи, като например България и Румъния?

Трайковска:

“През 1995/96 когато държавите от нашето непосредствено обкръжение вече водеха диалог с ЕС, ние тук водехме разговор по съвсем други и доста екзотични теми и това трябва да бъде признато като факт от наша страна. Нека припомним също и факта, че ние за пръв път установихме дипломатически отношения с ЕС във времето от 1995/96 – тогава, когато другите вече отдавна развиваха двустранните си контакти. Това означава, че не можем да имаме същите очаквания, каквито имат въпросните държави, които към този момент вече бяха предприели подготвителни стъпки, подали молби за членство, разработили стратегии и национални програми и т.н. Тъй като и до днес нямаме обща концепция, възприета като приоритетна задача, на практика ние превръщаме македонският народ в заложник на слабостта на македонските политици. Разумните държави са си поставили правилни приоритети. Ако ЕС е наш приоритет, или ако НАТО е наш приоритет, по тези въпроси тярбва да се постигне национален консенсус, трябва да се набележат конкретни стъпки, които да се осъществят през идните години и да покажем, че имаме намерение да се държим конструктивно по отношение на тези въпроси. Легитимността на реформите е възможна единствено въз основа на принципа на консенсуса. Консенсусът означава диалог, а диалогът по същество е компромис.”

Въпрос:

15 години след създаването си, може ли да се каже, че Република Македония е напуснала вече фазата на пубертета ?

Трайковска:

“Вашият въпрос за пубертета е много интересен. Аз бих казала, че ние по-скоро се намираме вече във фазата на юношеството. Това означава обаче, че е крайно време да погледнем сериозно на въпросите за нашата политическа култура. Това означава, да обърнем внимание на начина, по който се представяме пред обществеността, как работим с гражданите, на какво ниво са нашите декларации за пред обществеността и т.н. Аз твърдя, че ЕС има положително отношение към Република Македония. Ние, разбира се трябва да засилим дейността си за да постигнем по-голяма ефективност на правовата държава. Защото, в крайна сметка, ние вършим всичко това не за Брюксел, а за самите нас” .