Не ви ли е срам?

Поради какво внушение свише германското правителство реши да приеме деца от гръцките бежански лагери - това засега е неизвестно. Защото само преди няколко седмици на среща със своите колеги от ЕС германският вътрешен министър Зеехофер твърдо отхвърли точно тази идея. Германия нямало да предприема никакви индивидуални стъпки, всичко трябвало да се решава в рамката на ЕС, каза той. Но ние добре знаем, че точно този министър обича да си сменя мнението.

Положението явно се е променило, откакто телевизионните зрители отново са принудени да гледат ужаса в детските очи на гръцко-турската граница и в печално известните гръцки бежански лагери. Така е с хуманността: когато нещо не ти е пред погледа, нея я няма. Но лагерите по гръцките острови ги има още от времето на така наречената бежанска криза през 2015 година. В началото бяха малки и се смятаха за временно решение. Пет години по-късно тези лагери набъбнаха до размерите на огромни гета, от които би се срамувала всяка страна в т.нар. Трети свят.

Главата в пясъка

През тези години за лагерите се пишеше, макар и само от време на време: как няма отопление, как няма тоалетни, как няма защита срещу дъжда, как няма храна и училище за децата. Бараките затъваха в кал и боклук. Безнадеждността доведе много деца и подрастващи до дълбоки депресии. И всичко това може да се прочете и види: медиите редовно показват в какви условия са принудени да живеят хората там.

Но в европейските столици никой не смяташе, че това е негова работа. След като Гърция беше обявена за централен приемателен лагер за бежанци по маршрута през източно Средиземно море и след като с Турция беше сключено споразумение за връщане на бежанци, за ЕС въпросът на първо време изглеждаше приключен.

Но нали за тези възмутителни лагери е виновен не турският президент Ердоган? Да, той изцяло заслужава да бъде наричан лош съсед, безскрупулен автократ и безотогворен политически покерджия, но отвъд това не носи отговорност за отчайващите условия в лагера Мория на остров Лесбос. Отговорност на първо място носи гръцкото правителство, което демонстрира смесица от зла воля, организационна некадърност и съзнателна мърлявщина. А любимото оправдание на гърците с дългогодишната финансова и икономическа криза не може да се приеме на сериозно. ЕС преведе стотици милиони евро помощи на Атина, в момента предлага пряка подкрепа и предоставя нови 350 милиона евро. Това би трябвало да стигне, за да се осигурят някакви поне що-годе прилични условия на живот за 70-те хиляди бежанци в Гърция. Да не говорим, че в лагерите работят многобройни хуманитарни организации, които се грижат за медицинското подсигуряване, за облекло и различни други облекчения. Но нека не се лъжем: шокиращите кадри от Лесбос и от други лагери се появиха съвсем целенасочено. За да уплашат и възпрат други бежанци.

Независимо от всичко това в случая ЕС се провали - широкомащабно и принципно. От страх пред надигащия се десен популизъм страните-членки казаха „сбогом" на човешките права и политическото убежище и поставиха думата „бежанец" в забранителния списък. Вече от години европейците се държат като деца, които закриват с длани очите си, за да не виждат проблема. Не можем да го решим? Ами нека тогава просто се правим, че всичко е уредено.

Непоносимо лицемерие

И ако Германия сега стига до извода, че хуманността все пак има почва, макар и в съвсем малки дози - тогава, хора, действайте най-после! Измъкнете оттам непридружаваните деца и подрастващи, дори ако не всички са под 14-годишна възраст, момичета или болни. Защото зад подобни изкуствени ограничения отново се крие само едно: самоотбрана. Тази мярка можеше да се вземе още преди години, но по-добре късно, отколкото никога. Храбрият демарш на неколцина кметове от всички части на страната навярно също помогна, за да бъдат убедени противниците на такова решение в Берлин, че няколкостотин деца няма да поставят на колене благоденстваща Германия.

Тъй че вместо час по час да се гневят срещу опитите на Ердоган да шантажира европейците по гръцко-турската граница, германските политици нека по-добре да се погледнат в огледалото и да се засрамят от собственото си малодушие и коравосърдечие. И най-вече: нека ни спестят непоносимото си лицемерие. Да кажем и това на г-н Мерц, кандидат за лидер на ХДС, а навярно и за канцлер - разбира се, че на децата-бежанци можем да помогнем много по-добре в Германия, отколкото на гръцките острови. И много отдавна трябваше да го сторим. Който иска да оглави правителството и една партия, носеща в името си думата „християнски", все пак би трябвало по някакъв начин да бъде разпознаваем и като човек.