Не ги връщайте към "Белия човек"!

"Нека си го кажем честно: ние не се справихме. Белите трябва да се върнат, за да се оправим", заяви в едно интервю камерунският режисьор Жан-Пиер Беколо. Провокационното му искане за реколонизация на Африка и констатацията му, че местните елити са се провалили, разпалиха сериозна дискусия - припомня на страниците на "Ди Велт" германският специалист по африканска история проф. Андреас Екерт.

Отразява ли мнението на Беколо нагласата на африканските интелектуални кръгове изобщо? - пита ученият. И дали желанието за провокация оправдава факта, че един интелектуалец изразява позиция, близка до расизма? Колкото и изненадваща, провокационната полемика на Беколо не казва нещо наистина ново.

Бездънна яма

Още в началото на 1990-те години, когато и в Африка сякаш най-после задуха вятърът на промените, една полемична книга постави под въпрос развитието на континента. Африка е на ръба на пропастта, помощите за развитие отиват на вятъра, африканците продължават да тънат в мизерия, за която сами са си виновни, защото нито правят усилия, нито пък искат да се модернизират - констатира тогава камерунската икономистка Акселе Кабу.

Западните помощи за развитие потъват в една бездънна яма и като не могат сами да си помогнат, африканците чакат "белите" да ги оправят - както преди, така и сега този аргумент често се появява в дебатите на африканските интелектуалци. От десетилетия безброй пъти се повтарят и унищожителните критики към управляващите елити - срещу тяхната тирания, алчност, грабителство, корумпираност и абсолютна некомпетентност, сочи германският историк.

Какво добро остави колониализмът?

Само че въпреки това по-значителната част от африканските интелектуалци по никакъв начин не виждат в бившите колонизатори бъдещето на своя континент. Точно обратното. Те по-скоро обръщат гръб на Европа, защото са им омръзнали празните обещания, поученията, високомерието и самомнението й. Насочват обаче поглед към Бразилия, Южна и Югоизточна Азия и Китай. Международно известният политолог Махмуд Мамдани от Уганда заяви неотдавна пред китайски ежедневник, че Китай прави услуга на Африка, като поставя на карта европейското дипломатическо господство върху континента.

Същевременно повечето африкански интелектуалци не са забравили какво "завеща" на Африка господството на белите. Затова и през ум не им минава да го идеализират пост фактум и да искат връщане към колониалния модел. Може би не е зле да припомним знаменитите думи на Патрис Лумумба, че експлоатацията, расизмът и унизеното човешко достойнство са най-съществените белези на колониалното господство. Колониализмът не беше "цивилизаторска мисия", нито пък срещна някаква "героична съпротива" - той беше време на различни и противоречиви преплитания и сблъсъци. Това време е изживяно. Нов епизод от него не е нужен никому, изтъква ученият.

Зад искането "Белият човек" да се върне стои обаче нещо друго - представата, че Африка е толкова различна, толкова специална, че никой (и най-вече Западът) не е в състояние да я разбере: Африка е такава, каквато е, защото е Африка. Израз на дълбока безпомощност е обаче, когато някой настоява точно белите да се върнат и си въобразява, че съществува такова нещо като пречистен от експлоатация и потисничество колониален модел, пише в заключение проф. Андреас Екерт.

АГ, ДВ, АЕ / Редактор: Б. Рачева