Не е само България
23 март 2018"Българите не обичат да говорят за насилие. Повечето си затварят очите за проблема", казва Юлия Андонова от фондация "Пулс" пред екип на германската телевизия АРД. "Българското общество е твърде патриархално. Мъжът има думата и домашното насилие си остава между четирите стени", допълва тя.
Това всъщност трябваше отдавна да се промени, посочват авторите на материала на АРД и припомнят: Защото и българското правителство подписа Истанбулската конвенция. По инициатива на Съвета на Европа над 40 страни се задължиха да защитават жените и децата от домашно насилие. Преди всичко домашното насилие трябваше да се преследва от закона като престъпление. Освен това трябваше да бъдат отпуснати повече средства за превантивна дейност, както и за Домовете за жени.
В статията по-нататък четем: България одобри всички тези мерки. Изведнъж обаче общественото мнение се промени коренно. Водени от дяснопопулистката партия "Обединени патриоти", която е коалиционен пратньор на правителството на Бойко Борисов, почти всеки ден пред парламента в София се събират противници на конвенцията. Те критикуват остро формулировките, съдържащи се в документа, които, според протестиращите, можели да легализират "третия пол" и да отворят задна вратичка в конституцията за равнопоставеността на хомосексуалните.
Православната църква също побърза да се включи в протестите. Свещеници като Ангел Ангелов се опасяват, че "ляволибералното трансджендър движение ще оказва влияние върху законодателството". "Дълбоко ни смущава текста за неопределеността на пола. Никъде не става дума за биологичния пол. В Библията пише, че Бог е създал мъжа и жената. В Истанбулската конвенция става дума само за социалния пол. Това смущава църквата", казва той.
Според анкетите, междувременно почти половината българи са против ратифицирането на конвенцията. И на премиера Борисов, който е поддръжник на конвецията, не му остана нищо друго, освен да замрази проекта. "Дебатът показа колко незряло и бързо манипулируемо е българското общество. Фалшивите изявления за въвъждането на "трети пол" и легализирането на хомосексуалните бракове заливат хората като вълна. Само малцина запазиха здравия си разум. Страхът беше просто много голям", казва Юлия Андонова.
Поради това развитие в обозримо бъдеще в България домашното насилие срещу жени няма да се преследва от закона като престъпление. Средствата за Домовете за жени също няма да бъдат увеличени.
И Словакия е срещу Истанбулската конвенция
Словашкото правителство също няма да ратифицира споразумението. Това беше заявено от словашкия премиер Роберт Фицо в Братислава, малко преди да подаде оставка. Според него, "дефиницията за брака като съжителство между мъж и жена" е застрашена от Истанбулската конвенция. Вероятно Фицо не е издържал на натиска на коалиционните си партньори от Словашката национална партия, която настоява за оттеглянето на подписа на Словакия под споразумението.
Словакия подписа споразумието още през 2011 при управлението на Ивета Радичова. Тогава в правителството участваше и Християндемократическото движение. Сред словашкото общество обаче през последните месеци съпротивата срещу Истанбулската конвенция расте непрекъснато. Християнските църкви в страната също призоваха правителството да оттегли подписа на Словакия под споразумението.
Премиерът на Хърватия не искал "бедствие" като в България
Истанбулската конвенция се натъква на съпротива и в Хърватия. В хърватския парламент още миналата година имаше разгорещен дебат по темата, тъй като конвенцията трябваше да бъде гласувана в края на 2017. Само че тя така и не беше включена в дневния ред.
Този месец опозиционните партии внесоха запитване във връзка с ратификацията. "Дяснонационалните" опозиционни партии са против конвенцията, а "ляволибералните" се застъпват за нея. И двата лагера обаче са единни и готови да поставят на изпитание национално-консервативната управляваща партия ХДЗ.
Прагматичният премиер Андрей Пленкович иска да прокара ратифицирането на конвенцията на всяка цена и се натъква на съпротивата на консервативните кръгове в собствената си партия. На едно правителствено заседание, в което се разгорял ожесточен спор, Пленкович дори заплашил да разпусне правителството и така да предизвика нови избори, ако неговите съпартийци не го подкрепят. Хърватският премиер просто не искал да допусне такова "бедствие" като в България.