Не е само секс-скандалът в "Оксфам". Знаем и за други.

Служителят на хуманитарна организация е човек, който трябва да помага на хората, и който действа безкористно спрямо онези, които зависят от неговата подкрепа. Така е прието да се смята. Само че представата за безкористния помощник в кризисни региони явно е мит. Защото онзи, който помага, има и власт, а някои се възползват от нея.

След тежкото земетресение в Хаити през 2010 г. сътрудници на британската неправителствена организация "Оксфам" са организирали в служебна вила на организацията секс оргии с проститутки. По време на хуманитарни операции в Чад през 2006 също е имало секс партита. В Южен Судан пък сътрудници на "Оксфам" дори са изнасилвали жени.

Не е изолиран случай

Това не е първият секс скандал в сферата на хуманитарната помощ. "Служители и партньори на благотворителни организации неведнъж са се забърквали в случаи на сексуална експлоатация на хора в кризисни региони", посочва ръководителят на Германския централен институт за социални въпроси (ГЦИСВ) Буркхард Вилке. Пред ДВ той потвърждава, че скандалът в "Оксфам" не е изолиран случай.

За 24 случая на изнудване и сексуален тормоз съобщи наскоро хуманитарната организация "Лекари без граници". Благотворителната организация "Международен комитет за спасение" признава, че по време на нейни мисии в Конго е имало три случая на сексуална злоупотреба.

Бардак и на Балканите

До прегрешения на сътрудници на хуманитарни организации се е стигало и през 1990-те години - по време на войната в Югославия. Жени и момичета са били сексуално експлоатирани от служители на международни организации. Войници от "Сините каски" на ООН и хуманитарни помощници пък редовно са ползвали услугите на проститутки в региона.

Помощ за засегнатите жени на място оказва германската организация за женските права "Медика Мондиале". Още по време на конфликта на Балканите нейни сътрудници са се грижели за травматизирани жени в Босна. Ара Стилау, която отговаря за международните програми на организацията, посочва, че дълго време посещенията при проститутки на сътрудници на хуманитарни организации по време на мисии в чужбина са били приемани за "дреболия и лично удоволствие". Стилау ясно си спомня думите на ръководител на германска хуманитарна организация. По повод на случай, в който негов сътрудник бил замесен в сексуални издевателства, той заявил дословно, че не било негова работа какво сътрудниците му вършели в кревата.

Финансовите проблеми и мизерията тласкат много жени към проституция. Понякога положението им ги принуждава да приемат храна или пари срещу секс услуги. на тази основа възникват взаимоотношения между бедстващите местни жени и чуждите мъже, които им оказват помощ. Помощниците разполагат с ресурси, както и с власт да разпределят помощите.

Но как е възможно да се злоупотребява с тази власт? "Сътрудниците на дадена организация разполагат с пари и съответно с влиянието да помогнат на едни, а на други - не. И това може да ги вкара в изкушение", обяснява Вилке.

Повечето международни хуманитарни организации са наясно с тези рискове. Точно затова те имат кодекси на поведение, които сътрудниците им трябва да спазват. "Случаят в "Оксфам" показва обаче, че когато става дума за сексуални прегрешения, срещу тях не винаги се вземат необходимите мерки", добавя представителят на ГЦИСВ. 

Криза на доверието

Според Буркхард Вилке, ползването на услугите на проститутка може и да не нарушава законите в съответната страна, но е в разрез с кодексите на поведение на всички хуманитарни организации. И всяко нарушение на тези етични и морални правила води до загуба на доверие. А особено пък за благотворителните организации е много те да се ползват с добро име и да имат високо доверие. Те зависят от дарения и от доверието на дарителите към тях. Донорите искат в крайна сметка да знаят дали парите им наистина стигат до бедстващите хора. 

Точно затова обществеността трябва да бъде информирана "безпощадно" за всички подобни прегрешения, съветва експертът. В Германия, например, организации, които действат морално коректно и прозрачно, получават дарителски сертификат. Колко чувствително реагират дарителите, показва случаят с УНИЦЕФ: след финансовата афера през 2007 г. тогавашният управителен директор Дитрих Гарлихс трябваше да подаде оставка, а на организацията ѝ беше отнет въпросният сертификат. От 81 милиона през 2007 даренията за УНИЦЕФ тогава спаднаха 55 милиона. 

Във Великобритания обаче няма подобен сертификат, а в случая с "Оксфам" очевидно е липсвала необходимата прозрачност. През 2011 г. организацията посочи наистина, че е уволнила ръководния си екип в Хаити. Само че посочи като причина злоупотреба с власт и нарушаване на правилата. Но нито думичка за някаква проституция и сексуални оргии.