Не, за Сирия няма спасение

На срещата на върха в Анкара президентите на Турция, Русия и Иран обявиха победата си в една война, чийто край изобщо не се очертава. Независимо от това всяка от страните, участващи в тази война, постигна основните си цели. Турция осуети създаването на голяма кюрдска автономна област, Иран разшири влиянието на "шиитския полумесец" от Техеран до Средиземно море, а Русия използва Сирия за постигането на по-далечни цели като откъсването на Турция от Запада, например. Едно от малкото неща, които свързват тези три страни, е съпротивата им срещу американското военно присъствие в Сирия. Турция например приема американската поддръжка за кюрдите като заплаха за собствената си сигурност.

Диаметрално противоположни интереси

И трите страни преследват различни интереси. Турция е окупирала една част от северна Сирия и иска да разсели там бежанци, които са бреме за страната, като същевременно обучава лоялните арабски милиции. Русия, която през 2019 година ще достави на Турция противовъздушни системи S400, негласно одобрява офанзивата на Анкара, за да я спечели на своя страна. Иран пък призовава Турция да възстанови териториалната цялост на Сирия. Така Сирия остава разделена на няколко сфери на влияние.

В Манбидж едни срещу други са изправени турски и американски войници, а ИД само чака нов вакуум, за да се завърне обратно в страната. Иранският президент Рохани има право като казва, че в Сирия не може да има военно решение. А фактът, че не се очертава политическо решение, е свързан с тримата победители от Анкара и най-вече с руския президент Владимир Путин. Защото с конференциите в Астана и Сочи, в които участваха Иран и Турция, той подкопа мирния процес на ООН, който целеше да обвърже прекратяването на бойните действия с политически процес. Първо конференцията в Астана прекъсна тази връзка и договорените деескалационни зони бяха добре дошли за режима. На конференцията в Сочи пък беше договорен преходен политически период. Подобен преходен период вече не се предвижда. Освен това Башар Асад не показва готовност за разговори с противниците си. И неговите помощници му помогнаха за победата. Те вече не са заинтересувани от демокрация в Сирия. А причините, които предизвикаха бунта, не са изкоренени. За това обаче носят отговорност и тримата президенти, които в Анкара се обявиха за победители

Райнер Херман, ФАЦ

Frankfurter Allgemeine Zeitung

www.faz.net

Всички права запазени

Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main