Не ми дава сърце да го ям!
14 май 2012Матю Руби и Стивън Хайне от университета във Ванкувър си поставят за цел да проучат кои характеристики на животните са причина хората да не желаят да посегнат към месото им - и то при положение, че принципно не са вегетарианци. Допитването, в което са включени 76 канадци, 96 американци, 532 китайци и 92 индийци, показва, че основен отблъскващ фактор е интелигентността на съответното животно, а не гузната съвест от причиняването на страдания. Освен това участниците в проучването заявяват, че отхвърлят месото на онези животни, които имат по-специално излъчване - ако са твърде "милички" или твърде "отблъскващи".
Ядем с очите си
Двамата учени предоставят на хората възможността да дадат оценките си за 17 различни животински вида. Сред тях са кокошката, кравата и агнето, но и по-малко традиционни за трапезата животни като октопод, мечка и акула. Включени са и животни, които рядко се използват за прехрана - куче, маймуна, плъх, делфин и змия.
Анкетираните е трябвало да маркират в скала мненията си за интелигентността на животните, за способностите им да се привързват към хората, за това дали страдат, както и за ефекта от външния им вид. Освен това е трябвало да се посочи каква е склонността да се консумира месото на определено животно, дали при тази мисъл се изпитва отвращение и как се отнасят роднините и приятелите към съответния животински вид.
Какво (не) ядем?
Както установяват учените - ако на участниците в допитването най-напред бъде поставен въпросът за умствените способности на животните, то склонността към консумацията на месото на съответното животно се оказвала по-ниска. Но този ефект се откроявал най-вече при канадците и американците. При индийците и китайците - в доста по-малка степен. От друга страна отношението на роднините и приятелите към месото въздействало много повече на китайците и индийците, отколкото на северноамериканците. Според авторите на изследването това е свидетелство, че в колективистично насочените култури хората се ориентират повече според социалните норми, включително при избора на храна.
Основната изненада за Руби и Хайне се съдържа в извода, че "хората се замислят в най-голяма степен над въпроса дали не ядат други интелигентни същества". Тази информация би могла да бъде много полезна за защитниците на животните - те биха имали по-голям успех, ако изтъкнат в кампаниите си интелекта на съответния животински вид.
АГ, ДПА, ФАЦ, КХ, Б. Михайлова, Редактор: Д. Попова-Витцел