Не те ли е срам!?

Кой не си спомня изпълнението на Валентина Хасан, кандидатка в Music Idol, която се опитва да изпее парчето на Марая Кери "Without You". Без особен успех - текстът, който прозвучава няма нищо общо с оригинала на английски, а гласовите данни на кандидатката са покъртителни. Видео-клипът попада в Youtube и чупи за седмица рекорд. "Кен Лии", както Валентина Хасан кръщава парчето на Марая Кери, се превръща в най-гледаното българско видео в интернет-портала с над 1,2 милиона посещения. България добива известност в цял свят - само, че срамна.

Именно това са моментите, в които бузите започват да се зачервяват, сконфузна усмивка се появява на устите ви. А ако ситуацията е непоносима, просто се хващате за главата от недоумение и се опитвате бързо да забравите видяното или чутото. Това се е случвало със сигурност на всекиго.

Стара емоция, но актуален феномен

Допреди няколко години обаче за феномена - поне в Германия не съществуваше понятие. От няколко години срамуването за грешките или лошото поведение на другите вече се нарича "Fremdschämen", а думата влиза дори в речника на немския език "Дуден". Психолозите Зьорен Крах и Фридер Паулус от университета в Марбург твърдят дори, че феноменът междувременно се е превърнал в мода. Те вече са направили първи изследвания за причините, които пораждат срама за грешки на другите. Според учените феноменът добива нови измерения с помощта на комуникационните технологии. Социалните мрежи като Facebook или интернет-порталите като Youtube дават платформа на хората, да излагат всички детайли от живота си - дори онези, които са изключтелно интимни или не толкова похвални.

Психолозите от Марбург правят изследване на тема "неволен срам", в което участват 1400 души. Те стигат до извода, че това е социална емоция - също като неприятното чувство, което ни обзема, когато на някого се случи нещо особено неприятно или неудобно. Но "неволният срам" е по-дълбоко вкоренен в психиката ни и се появява, когато някой целенасочено или неволно нарушава нормите или представите за морал.

Защо се срамуваме за грешките на другите?

На този въпрос учените все още не могат да дадат конкретен отговор. Те имат само няколко предположения - може би "неволният срам" укрепва собствената идентичност, защото човек е сигурен, че поведението е лошо и той никога няма да се държи по този начин. А може би става дума и за съпричастност - човек някак си сам преживява емоциите, обхванали сгрешилия. Подобно приемане на чуждата перспектива липсва при хората с психични заболявания като шизофрения или аутизъм. Ето защо учените се надяват, че ако узнаят как се постига това приемане на перспективите, те ще могат да помогнат на болните.

И още нещо - не всички хора са в еднаква степен съпричастни към неволите на другите. Докато някои просто умират от срам, слушайки изпълнението на Валентина Хасан в Youtube например, други просто се заливат от смях.