Не, това не са жертви на случаен инцидент!

Красимира, Антония, Мария, Елена, Фатха, Десислава, Венета, Дарина... Това са част от имената в черния списък на жертвите на домашно насилие през 2018 година. По данни от медиите, жените, убити от бивши или настоящи съпрузи/партньори или друг техен роднина, до този момент са вече 28.

Това обаче не са официални данни, защото в България не съществува статистика, която да следи реалния брой на пострадалите от домашно насилие. В световен мащаб, според цифри на ООН, около 35% от жените се сблъскват поне веднъж с различна форма на насилие, като в над 1 милиард от случаите то е на полова основа. Световната здравна организация говори дори за „глобален здравен проблем с мащабите на епидемия.

Какво се случи в България?

След продължителни дебати Конституционният съд определи Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, станала известна като Истанбулската конвенция, за противоконституционна, а месеци по-късно парламентът гласува на първо четене промени в Наказателния кодекс, целящи да инкриминират подобно насилие.

В отговор на решенията, взети от Конституционния съд и парламента, както и в израз на подкрепа и съпричастност към семействата на 28-те жертви, Българският фонд за жените организира протест в София, който ще се проведе на 26 ноември. Датата не е избрана случайно - ден преди това (25 ноември) се отбелязва Международният ден за борба с насилието над жени. Исканията на протестиращите са обобщени в 10 основни точки, включващи както създаването на кризисни центрове в страната, така и организирането на системни национални информационни кампании за превенция на насилието над жени и домашното насилие. Пълният текст е публикуван на страницата на БФЖ.

Обществена толерантност към насилието

Във връзка с предстоящата проява на граждански протест Дойче Веле разговаря с Елица Станоева – поддръжник на кампанията „Не си сама – Заедно срещу насилието" и автор на научна публикация по темата за Истанбулската конвенция. Според Елица, протестът „изобщо не е ненавременен, а по-скоро твърде закъснял". Това е израз на несъгласие с „едно абсолютно институционализирано и обидно пренебрежение към група от хора, които се оказват в неравностойно положение – а именно към жените в България“, казва тя и добавя: „Когато се говори за отделните трагедии с жени, жертви на домашно насилие, започваме да мислим за тях като случайни инциденти. Всъщност всички те се случват под влиянието на една всеобща споделена нагласа, че жените са собственост на техните мъже. За съжаление това мислене среща огромна обществена толерантност“. 

Елица Станоева посочва още, че именно последните убийства разкриват на какъв систематичен тормоз са подложени жените: „Мисля, че всички ние, които живеем във враждебна обстановка, привикваме към това фоново насилие. Едно подвикване от непознат на улицата, например, изразява същата проява на собственост, която се среща и при домашното насилие. В момента, в който започнем да говорим за този проблем, много от нас тепърва ще си дадат сметка, че това е тема, която засяга всички ни, а не лично преживяване, с което трябва да се справяме сами."

Елица Станоева смята, че гласуваните промени в Наказателния кодекс, които инкриминират домашното насилие, съвсем не са достатъчни, тъй като не предвиждат каквито и да било форми за превенция и борба срещу ежедневния тормоз: „Различни форми на насилие са институционализирани в много социални среди в България, като училището, например. Там се случва всекидневно посегателство от страна на момчета срещу момичета, което се възприема едва ли не като някакъв ритуал, който е част от израстването. Промените в Наказателния кодекс не третират подобни ситуации, а тъкмо това създава нагласата, че жената е собственост на мъжете около нея“.

Елица Станоева твърди, че Истанбулската конвенция е важна именно затова, защото застъпва идеята за превенция, която да тече по различни канали. А пренебрежителният и шеговит начин, по който се проведоха обсъжданията в българския парламент, според нея, е доказал „липсата на политическа воля за справянето с истинските причини за насилието у нас“.

Освен в София, на 26 ноември ще се проведат протести в знак на солидарност и във Варна, Лондон, Прага, Букурещ и Берлин. Росица Махди от организационния комитет в Берлин заяви, че е необходимо жените най-сетне да излязат от образа си на жертви и да се борят за уважението, което заслужават. Според нея, насилието не е само български проблем. И наистина - последните данни на Федералната криминална служба в Германия сочат, че близо 114 000 жени са станали жертви на домашно насилие през 2017 година.

„Причините, които водят до насилието над жените, се дължат на неравенства, свързани с някои патриархални структури“, продължава Махди. „Те съществуват в целия свят и са наслоявани с хилядолетия. В Германия също има такъв проблем, но тук просто има много повече образователни механизми и повече превенция. Затова ежедневният сексизъм не се усеща с такава острота, както на други места, където липсват превантивни мерки. Именно затова в исканията си ние наблягаме най-вече на превенцията. Защото насилието не е само това, което оставя синина“, казва Росица Махди.

*Елица Станоева е историк, специализирала е в научни институти във Виена, Констанц и Потсдам. Преподавала е „Градска история“ в Софийския университет като хоноруван лектор, а понастоящем работи в Европейския университет във Флоренция. Запозната е с дебатите около Истанбулската конвенция в България и скоро предстои да излезе нейна научна публикация по темата за анти-джендър дискусията в България. Ангажира се с движението „Не си сама“.