"Ние ги ловим, те ги пускат"

Имало е планове за атентат дори срещу министър-председателя Бойко Борисов, съобщи полицията. Малко след това един съдебен състав в София освободи заподозрените, защото, според трите съдийки, нямало достатъчно доказателства за задържането им в предварителния арест. Това решение е безотговорно, начаса се възмути вътрешният министър Цветан Цветанов – и ето ти го поредният конфликт между изпълнителната и съдебната власт в една страна, която влезе в ЕС през 2007 година.

Брюксел непрекъснато настоява за бързи успехи в борбата срещу престъпността, в резултат от което избраното преди година правителство се опитва чрез зрелищни акции срещу бандитите да спечели доверие в страната и в чужбина. Последните две такива акции, по междувременно наложилата се традиция, носеха звучни имена, които особено се харесват на медиите: „Всичко коз” и „Килърите.” Арестуваните в операция „Килърите” били убийци на бизнесмена и местен политик Юри Галев, а освен това носели отговорност за още няколко извършени или планирани кръвопролития, каза премиерът – сам потенциална жертва на бандата.

На съвестта на съдиите

Борисов също атакува съдиите, и то с неособено добре прикритите намеци за корупция:

"Преди десетина дена бях прочел, че има такава нагласа по принцип: да се бойкотират дела. Дали е така, дали не – оставям на съвестта на съдиите", каза Борисов.

Премиерът, който допреди няколко години беше полицейски шеф, вече неведнъж е изразявал недоволството си от съдебната система, формулирано в крилатата му фраза „Ние ги ловим, те ги пускат”. Сега, вече като министър-председател, той се опитва да убеди в същото както избирателите, така и ЕС. Мнозинството българи одобряват тази позиция, защото смятат, че съдиите наистина са корумпирани. Някои критични наблюдатели твърдят обаче, че нарастващото полицейско насилие, показните операции и упреците срещу съдебната система са просто опити на правителството да отклони вниманието от липсата на успехи в други области. Ето как отговаря на атаките говорителката на Съюза на съдиите Нели Куцкова:

"И на тях не им е лесно. Обявиха публично такива грандиозни успехи и изведнъж някакви си три съдийки там казват: ама няма доказателства! Не знам дали е нещо като политически яд, че не им се слуша волята, или мъжко честолюбие... Ето, например по тази акция „Килърите” бяха арестувани 20 души. 15 бяха пуснати от прокуратурата или от самото МВР в този период. Някой да каза нещо лошо срещу прокуратурата или МВР? Нормално е хората да могат да се запознаят, който знае нещо лошо за тях – да го каже... За да не влизат в Съвета хора, които са плод на политически компромис, на някакъв друг пазарлък, хора, които имат нещо нечисто в биографията и които след това могат да бъдат държани зависими поради това."

Работеща демокрация, но не и правова държава

Българското правосъдие определено не е окончателно имунизирано срещу корупция, това го потвърждават включително и негови представители. Публична тайна е обаче, че правителството напоследък умишлено търси конфликта със съдиите, включително и за да може да осъществи любимия си проект: създаването на извънредни съдилища. Всичко това – извънредните съдилища, полицейското насилие, политическият натиск върху правосъдието и обвиненията за корупция – създават несигурност у българските граждани и увреждат имиджа на страната в чужбина. Ето защо председателят на Върховния Апелативен съд Лазар Груев се опитва да разреди напрежението:

"Председателят на един съд не може да се намесва при решаването на делата. И ако би го направил, това би било грубо нарушение на демократичнтие принципи. А на българските граждани, както и на нашите чуждестранни партньори, искам да кажа да бъдат спокойни, че и занапре, както досега, българският съд ще решава делата единствено въз основа на доказателствата и на закона."

В обобщение може да се каже, че три и половина години след влизането си в ЕС България вече е работеща демокрация, но все още не е правова държава в европейския смисъл на понятието.