Испанското правителство изпълни заканата си: то задейства член 155 от Конституцията, с който автономията на Каталуния може да бъде силно ограничена или напълно отменена. Напоследък ситуацията ескалира и испанският министър-председател Мариано Рахой бе принуден да действа. Той иска да възстанови правото и реда в държавата. Същевременно обаче Барселона не е склонна да оттегли "Декларацията за независимост" на каталунския премиер Карлес Пучдемон. Случващото се в Испания много напомня на верижна катастрофа в условията на гъста мъгла.
Тежък политически провал
Мъглата в конкретния случай е политическа. Става дума за тотален срив на държавническото изкуство. Мариано Рахой отказва да прояви какъвто и да е политически инстинкт и се държи като юрист, който се интересува само от буквата на закона. Сякаш той не знае що е то гъвкавост и емоционална интелигентност. Още преди няколко месеца Рахой можеше да предотврати ескалирането на конфликта. А що се отнася до репресиите - като задържането на двамата лидери на движението за независимост, те могат само да влошат допълнително положението.
Абсурдно се държи и каталунското регионално правителство. Абсурдно и най-вече - безотговорно. Дружината в Барселона напомня много на студентски парламент: неспирна говорилня, патос, героични решения, никаква мисъл за последиците, напълно ирационални преценки. Борците за независимост не се трогват от паническото бягство на фирмите и икономическия срив в региона. Не ги тревожи дори спадащият брой на туристите. Очевидно голямата цел оправдава всяка жертва.
Идентичност и власт
Какъв е обаче този национализъм, заради който сега се вдигат барикади? От една страна става въпрос за политика на идентичността, която се разпространява по целия свят и залага на разграничение и арогантност спрямо съседа. Движещата сила на тази политика е популизмът, който борави умело със средствата на пропагандата и манипулацията в социалните мрежи и виртуозно разпалва настроения.
От друга страна зад всичко това стои баналното желание за още повече власт. Каталунското правителство си осигури завиден комфорт в регионалните институции и досега безпроблемно отхвърляше всички обвинения в корупция. То дори реши, че може още да си вдигне цената. Карлес Пучдемон не иска вече да е само помощник-президент, той иска да е истински правителствен ръководител, който да участва в срещите на върха и да бъде видим на международната сцена.
Назад, а не напред
Проблемът е, че всичко това някак не си пасва. Борците за независимост, на испански "independistas", оправдават своята национална различност с една загубена битка в началото на 18-ти век. Тогава испанският крал успява на един дъх да превземе Барселона. За последно Каталуния е била независима преди 200 години и сега мнозина вярват, че имат да наваксват в историческо отношение. Всичко това напомня за Балканските войни, за Брекзита и въобще за всички ирационални исторически копнежи.
Как обаче ще проработи всичко това сега? Каталуния е икономическият мотор на Испания. Каталунците са успешни и в глобален мащаб. Но успехът им функционира само в условията на съюза с испанската държава и с ЕС. Големите компании на тълпи се изнасят от Барселона, защото се страхуват от правна несигурност и не искат да бъдат в плен на носталгични чувства и настроения. Хората в региона живеят и работят в 21-ви век, но гледат назад към 18-ти век - във времената на крал Филип V. Никой не е в състояние да издържи този шпагат. Борците за независимост на Каталуния ще трябва да изберат в коя епоха искат да живеят. Те трябва да се решат за съвремието, защото в противен случай ще останат в историята като губещи.