Който иска да разбере какво е състоянието на Германската социалдемократическа партия (ГСДП), нека обърне поглед към лидера ѝ. Мартин Шулц сега е бледа сянка на онова, което беше само допреди година. Близо час продължи неговата реч на извънредния партиен конгрес в Бон, който се проведе вчера (21.1.). Час, през които обаче не се усети нито оптимизъм, нито въодушевление - както у самия Шулц, така и сред шестстотинте делегати на форума. Мартин Шулц е изправен до стената. Човекът, който преди почти година пое партията и на когото се възлагаха огромни очаквания, човекът, който първоначално предизвика истинско опиянение сред членската маса, днес е с разклатени позиции и сякаш почти без сила.
По съвсем друг начин стоят нещата с Младежкия социалдемократически съюз. Някои партийни функционери подигравателно заговориха за "бунт на джуджетата", когато се разбра, че младите социалдемократи имат намерение да се борят срещу съставянето на широка коалиция с Меркел. В Бон обаче те демонстрираха, че разполагат със силна подкрепа: 44 процента от делегатите на конгреса гласуваха с "не", и само 56 процента последваха препоръката на партийното ръководство. Този резултат несъмнено ще стимулира младите социалдемократи да мобилизират всички противници на широката коалиция сред партийната маса. В крайна сметка всичките 450.000 членове на партията чрез гласуване ще трябва да решат дали да одобрят коалиционния договор за съвместно управление с ХДС/ХСС или не.
Дали не им трябва нов лидер?
За ГСДП, и най-вече за нейното ръководство, всичко това не вещае нищо хубаво. Още отсега си личи дълбокият разлом в редиците на партията, който ще става все голям. Един срещу друг са изправени два лагера с коренно различни виждания. И двете страни имат убедителни аргументи, и за двете страни има сериозни рискове. Едно ново съвместно управление с консерваторите може в крайна сметка да отслаби Социалдемократическата партия също толкова, колкото и едни нови избори. Партията на практика не разполага с полезен ход. А това я хвърля в почти нерешима дилема.
Съмнително е дали Мартин Шулц ще съумее да изведе партията от тази, може би, най-тежка криза в нейната досегашна история. По-вероятно е това да се удаде на председателката на парламентарната фракция Андреа Налес. На конгреса в неделя тя демонстрира страст, сила и воля – неща, които така и не забелязахме у Мартин Шулц. Онова, което тя заяви, а и начинът, по който го направи, спечели делегатите. А с обещанието, че с християндемократите на Меркел ще се преговаря „до дупка“, тя може и да е привлякла на своя страна някои от колебаещите се партийни членове.
Дълбок разлом
А колебаещи се делегати – колкото щеш. Идеята за нова широка коалиция е толкова непопулярна сред социалдемократите, че сред тях навярно няма нито един, който да я подкрепи с чиста съвест и без резерви. Онези, които гласуваха с "да" го направиха главно защото смятат отказа от широката коалиция за още по-лош избор. И за членовете на партията това в край сметка ще е избор между чумата и холерата.
Но нима една толкова разединена партия ще е в състояние да управлява? При това става дума за партия, в която недоверието на партийните среди към ръководството е придобило гротескни размери. "Онези долу" срещу "онези там горе" - това е вторият фронт на напрежение, който преминава през партията. Как тази Социалдемократическа партия би могла да мотивира гражданите да гласуват за нея?
Германските социалдемократи, които през последните години понесоха толкова много удари, трябва да внимават в тази ситуация. Все още партията е "само" нещастна. Но ако тя не успее да се обнови и да тръгне по нов път, много от избирателите биха могли окончателно да ѝ обърнат гръб, което ще я превърне в малка, незначителна партийка.