"Ничия Европа" в плен на комунизма

Оптимизмът, който беше завладял Централна и Източна Европа след края на Студената война, днес вече е само спомен. Той се основаваше на представата, че либералната демокрация ще си пробие път навсякъде по света и Изтокът ще се "разтвори" в Запада. В държавите, освободили се от комунизма, смятаха, че промяната е необратима, а и в Русия в началото на 90-те години имаше белези, които говореха за сходно развитие.

Тогава прогнозираха, че рано или късно икономическият разум ще създаде навсякъде по света пазарна икономика, демокрация и правов ред, тъй като тези неща бяха считани за безалтернативни. На базата на общите ценности щял да възникне нов световен ред, който да се отбранява единствено от терористичните групи на религиозните фанатици. Тези илюзии обаче отлетяха. Путин презира западните демокрации заради техните слабости, залага на държавния капитализъм и автокрацията, нарушава международното право в името на руската нация, ревизира границите, използвайки насилие и заплашва с война. Новото съотношение се отразява пряко на държавите между Балтийско, Адриатическо и Черно море.

Интеграцията в НАТО и Европейския съюз може да събуди представата, че те като че ли най-сетне са се измъкнали от геополитическия капан между Германия на Запад и Русия на Изток. Но всъщност "ничията" Европа все още я има. Близостта на Путин с определени представители на германската промишленост и на германската политика, както и ограниченият интерес, който проявява американското правителство към региона, пораждат страхове, които не бива да бъдат подценявани.

НАТО - гарант за сигурността

Държави като Естония, Полша или Унгария с право гледат на членството си в НАТО като на най-голямото си достижение в сферата на сигурността. Във встъпителната си реч новият румънски президент Клаус Йоханис определи принадлежността към НАТО, редом с членството в Европейския съюз и партньорството със Съединените щати като остовен стълб на външната политика и политиката за сигурност на своята страна. В същото време отношението на Берлин, Париж, Вашингтон и други западни столици към разширяването на НАТО на Изток не е напълно еднозначно. При това там не само пропускат да видят фундаменталното значение на НАТО за опазването на мира в центъра на Европа, а и подозират, че разширяването на Алианса било провокирало руската агресия.

Опасни за държавите от "Междинна Европа" са не само руският ревизионизъм, американското безразличие и германското желание за помирение. Общества на тези държави са особено уязвими, тъй като четвърт век след промените все още не са преодолели напълно наследството на комунизма. И ето че сега грешките, направени в началото на 90-те години, си отмъщават.

Решението, откраднатато от комунистите имущество да не бъде изцяло върнато на законните му собственици, а да бъде приватизирано като "държавна собственост" облагодетелства олигархичните структури и затрудни конкуренцията. Между политиката и икономиката бе създадена сива зона, в която процъфтяват корупцията и организираната престъпност.

В страните, в които приватизацията премина по най-непрозрачен начин - България, Румъния и Хърватия - комунистическите задкулисия спечелиха най-много. Партиите, медиите и държавните институции продължават да са до голяма степен под техен контрол.

Отровата на корупцията

Отровата на корупцията обаче е проникнала и в политическите системи на страните, смятани само допреди няколко години за консолидирани и стабилни, като например Чехия и Словакия. Унгария пък реагира на грешките от прехода, раздалечавайки се от западния модел на либералната демокрация и приближавайки се към авторитарния държавен капитализъм.

Колкото по-големи са правовите дефицити на посткомунистическите страни, толкова по-силно се развиват и споменатите вече негативни тенденции. Очистването на правосъдието от комунистическите съдии и прокурори така и не се състоя. В Словения бившият дисидент и лидер на консервативната опозиция Янез Янша бе освободен само преди няколко дни от затвора, на който го бе осъдил Върховният съд след един политически мотивиран процес.

Досега наследството на комунизма обременяваше само културата на посткомунистическите държави, тяхната правна система и икономическото им развитие. Но в контекста на нарастващата заплаха от страна на Русия, това наследство се превръща и в риск за сигурността.

Карл-Петер Шварц, "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"

www.faz.net

Всички права запазени © Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main