Iran Sanktionen UN

Международната общност демонстрира своята дееспособност и единомислие по отношение на иранската ядрена програма. Малко вероятно е обаче новите санкции да окажат някакво влияние върху курса на Иран. В спора около иранската ядрена програма Съветът за сигурност на ООН неколкократно налагаше наказателни санкции срещу ислямската република, без обаче това да доведе до промяна в действията на Техеран. Нито икономическото ембарго, нито усилията на европейците в преговорите успяха досега да променят нещо.

Иранският президент Ахмадинеджад продължава да държи на обогатяването на уран и отказва безусловния достъп на инспекторите от МААЕ до иранските ядрени инсталации. Санкциите биха могли да имат успех само когато не са самоцел, а част от дългосрочна стратегия. А такава трудно се забелязва. Поне засега.

Техеран надушва слабостите на противника

За авторитарните режими е присъщо да не се подчиняват на политически натиск, дори когато това води до влошаване на икономическото състояние в страната. Освен това в Техеран много добре знаят, че Русия и Китай не са заинтересовани от ескалация на конфликта, а президенът Обама, за разлика от предшественика си Буш не е склонен да продължи дипломатическия натиск с военни средства. В Техеран знаят също, че Вашингтон не е склонен да даде и зелена улица на Израел за военна операция, особено след последните леки търкания в израелско-американските отношения.

Ахмадинеджад има други грижи

В момента Махмуд Ахмадинеджад има по-голям проблем от санкциите. Няколко дни преди първата годишнина от бруталните сблъсъци с опозицията в страната цари гробна тишина. Режимът в Техеран е твърдо решен да задуши още в зародиш всяка критика и да накара опозицията да замлъкне завинаги. Санкциите на Съвета за сигурност на ООН обаче с нищо не помагат на демократичните сили в Иран, тъй като в текста на резолюцията не се съдържа нито дума за състоянието на човешките права в страната.