Новата българска "щедрост"

Полицай стои в центъра на София, пред входа на българското министерство на вътрешните работи, и чете на глас имената на щастливците, получили българско гражданство. Стотина души са наострили слух, треперят на студа, нервни са и не издават нито звук - да не би да не чуят имената си. Защото който пропусне, е загубил. Защо го правят?

България като порта към "обетована" Европа

"За по-добра перспектива", казва 24-годишният Сашо и обяснява, че ще се опита да си намери работа някъде. Той е македонец; страната му е кандидат за присъединяване, но никой не знае дали и кога Македония действително ще стане член на Европейския съюз. Сашо няма време за губене, иска още сега да започне нов живот в Европейския съюз. А входът към него е българският паспорт. Служителите на вътрешното министерство ще разговарят с него и ще решат дали да получи гражданство.

"Ами, ако актът за раждане му е фалшив", казва министър Божидар Димитров, обяснявайки при какви условия кандидатът не получава гражданство. В момента министърът полага доста усилия, за да разсее тревогите на Западна Европа. Берлин, Париж и Виена подозират, че България с твърде лека ръка раздава български паспорти. Защото който има българско гражданство, е и европейски гражданин, т.е. може да живее, а и да работи в която европейска страна си пожелае.

"Пак повтарям, става дума за много малко хора", уверява министърът. Според него тези хора не обременяват социалните системи, от което именно се страхуват западноевропейците в момента. За страховете им може да се прочете в многобройните вестникарски статии, с които е затрупана писалищната маса на министър Димитров. В статиите става дума за пълзящо източно разширяване на Европейския съюз, за мигрантска вълна, за стотици хиляди, може би даже милиони нови европейски граждани. Тези цифри са не само силно преувеличени, те са просто неверни, казва министърът. Според него за 10 години български паспорт са получили едва 16.000 души.

Колко хора ще станат българи?

Само че цифрите, които той сочи, са проблематични, както показва примерът с бесарабските българи, с принадлежащите към българските малцинства хора в Молдова и Украйна, на които министърът също е готов да даде български паспорт. Но за колко точно души става дума, не е ясно.

Сигурно затова Димитров предпочита да наблегне на строгите изисквания, прилагани в страната му, за присъждане на гражданство. Изключително щателно се проучвало дали кандидатите действително са от български произход и дали владеят български език.