Новата германско-турска драма

Дали последните пожари в обитавани от турци сгради са дело на неонацисти? Дали германските следователи съзнателно изключват палежа, за да прикрият дяснорадикалните безумци? Градският съд в Мюнхен нарочно ли не допуска в съдебната зала представители на турските медии за процеса срещу неофашистката група NSU? Провокативните въпроси са цяла поредица и дават повод и на хора, които не познават материята, да предоставят своите субективни отговори. Откъдето тръгват нови обвинения и причини за втвърдяване на фронтовете.

Германската общественост трябва да прояви разбиране към реакциите на турските правителствени представители и на обикновените турци. Семействата на убитите от неофашистката група осем турски граждани и един грък все още са силно травматизирани. Години наред следователите на най-високо ниво изключваха версията убийствата да са извършени от неонацисти, пренебрегваха важни доказателства, унищожиха важни документи. Нещо повече - заподозряха жертвите в участие в престъпни групировки. Под достойнството на правова държава като Германия е да омаловажава фактите като "пропуски". Именно тези "пропуски" доведоха до сегашното напрежение в отношенията между Германия и Турция.

Трябва да има мярка

Но високопоставените представители на турските имигранти не би трябвало да слагат под общ знаменател всички германски следователи и политици. Да, Германия има проблем с неонацистите и както показват последните проучвания - този проблем е много по-сериозен, отколкото се смяташе досега. В Германия има и много нерегистрирани нападения срещу джамии, сдружения и клубове на имигранти, които обществеността снизходително отминава или бързо забравя.

Това, че турските правителствени представители се чувстват дължни да закрилят сънародниците си в Германия, е напълно нормално. По същия начин биха постъпили и германските политици, ако техен сънародник изпадне в беда в Турция. Но при подобни инициативи трябва да се спазва мярката. И двете страни трябва да съблюдават разделението на властите и да не се месят в работата на независимото правосъдие.

Съдът може да уталожи напрежението

Съдът в Мюнхен отхвърля всяко предложение да допусне в съдебната зала представители на турските медии за началото на процеса срещу неонацистката група на 17 април. Решението формално е коректно, но издава отсъствието на всякакво съчувствие и усет.

Кой би могъл да се сърди на турските медии, че питат дали германският съд би се държал по същия начин, ако жертвите бяха поляци, руснаци, британци или дори евреи? Съдът би могъл да прояви разбиране и да тушира кризата. А политиците и медиите в двете страни трябва да спрат с прибързаните си изводи, които само изострят чувстителността на хората.

Окончателното уталожване на напрежението зависи от германските служби за сигурност и правосъдието. Те вече увериха, че ще разследват във всички направления при пълна прозрачност. За да могат накрая да представят убедителни доказателства за това как са пламнали пожарите, при които загинаха хора с мигрантски корени. Всичко друго само би окуражило подпалвачите за следващи акции.

Автор: Б. Гюнгьор, К. Цанев; Редактор: Б. Михайлова