Нова среща с Паскин
28 септември 2013Експозицията "Жул Паскин: от Видин до Париж", която бе открита преди броени дни в Софийската градска художествена галерия, представя 118 произведения на Паскин. В изложбата са включени творби от всички периоди и стилове на художника - акварели, рисунки, графики и колажи, създадени между 1905-та и 1930-та, когато Паскин се самоубива.
Макар и в България вече да е имало изложба на Паскин, сегашната експозиция представлява една съвсем нова среща. Не само заради 38-те години, които са изминали от първата, но и поради поне още две причини.
"Първата особеност на изложбата е, че в нея са показани някои творби, които досега не са виждали бял свят, тъй като са били в частни колекции", обясни при откриването Гийом Робер, директор на Френския културен институт. Една от частните колекции е на семейството на Даниел Папаро от Люксембург. Пред агенция БГНЕС Папаро посочи, че изложбата е готвена дълго и с усилията на много хора се е превърнала в нещо два пъти по-голямо от замисленото.
Втората особеност на новата изложба е това, че тя показва Паскин като творец на различни художествени сцени. Известен предимно като българин, живеещ в Париж, сега Паскин най-после се разкрива и като художник, силно повлиян от живота си в съвсем други страни, например Германия и САЩ.
Българин, французин или американец?
"Стилът на Паскин е оформен не в Париж, а във Виена, Мюнхен и Берлин - под въздействието на сецесиона", пише в едно от най-подробните изследвания на творчеството на Паскин, проведено от Мария Василева, куратор на сегашната изложба. "Годините, прекарани в Германия, са от съществено значение за творческото му израстване. Неслучайно и връзките му с тази страна са толкова здрави. Дори когато вече живее в Париж, Паскин продължава да е по-известен в Германия и не прекъсва професионалните си отношения там", пише Василева.
Днес в повечето чуждестранни публикации за Жул Паскин се твърди, че той е американски художник от български произход. Причината за това несъмнено е шестгодишният престой на художника в Ню Йорк, който оказва силно влияние върху живота му. Автори като Иля Еренбург и Богомил Райнов обаче го определят като творец от парижката школа. Мария Василева пък твърди, че произведенията на Паскин са "конгломерат от влияния и стилове, от впечатления от различни места и хора", а идеята му за творчество е "без конкретен адрес, но с международно послание".
Това е била и движещата сила в подбора на творбите за сегашната изложба. Трябвало е те да бъдат такива, че да отразят космополитността и многообразието на автора. "Това е една пълнокръвна изложба", казва Василева.
Тъжната българска действителност
Според един от най-изтъкнатите български илюстратори Ясен Гюзелев, изложби от този род са изключителна рядкост в България. "За разлика от другите европейски столици, София не може да предложи значими изложби поне по веднъж на сезон, както е редно. Просто галериите нямат бюджет за това. Една сериозна изложба се готви повече от година, изработва се каталог, популяризира се цялото начинание, в проекта се включват много хора, които подбират творбите, организират транспорта, застраховат картините... Това струва много пари, а българските галерии нямат никакъв бюджет за това. Средствата обикновено се набавят от спонсори или от чуждестранни културни институти – в случая с Паскин например това е Френският културен институт. Графиките на Гоя пък бяха представени в България благодарение на Института Сервантес", казва Гюзелев.
Според него, директорите на галерии в България работят в изключително тежки условия, защото трябва да извършват основната си дейност без бюджет за нея. Той напомня, че съвсем отскоро галериите имат "макар и скромна, но поне някаква възможност да закупуват творби". "А какво да говорим за по-скъпото начинание да организираш изложба като тази на Паскин – един от малкото големи български художници, които са наистина световни", заключава художникът Ясен Гюзелев.