Новинарски емоции или „хабер будали”?

От времената на така наречения от комунистическата пропаганда „Възродителен процес” проблемите около етническите турци в България винаги са предизвиквали странни и противоречиви емоции. Всенародната подкрепа, демонстрирана на действително многохилядните митинги по време на един от най-срамните епизоди на тоталитарната диктатура по смяната на имената и прогонването на българските турци от страната, за броени дни след 10 ноември 1989 година се трансформира в обич и съчувствие към всички новопокръстени Иван, Асен, Христо, Ася, Светла и Фиданка, които, сгрявани от топлия чай и храна на същите, но вече състрадателни етнически българи, протестираха пред парламента през зимата на 1990 година за връщане на турските си имена.

Български странности

Точно 20 години след безобразните събития, движени основно от органите на тоталитарната ДС, репресираните тогава турци сега се чудят как да си отговорят на някои парадоксални въпроси. Като, например, защо ръководството на тяхното единствено политическо представителство днес продължава да е пълно с агенти на същите тези бивши тайни служби, както и защо до 1989 година техните комунистически душмани от ЦК на БКП им издаваха всекидневника „Йени ъшък” /„Нова светлина”/ на турски език и никой тогава не смееше да се гневи, а сега, в етнически толерантната, европейска България се събират подписки срещу 10-минутните новини на турски език по БНТ и вече почти официално започва да се говори за обявяването на „Ден за геноцид на българите”?

Наблюдават се и други странни неща. Десетминутните телевизионни новини на турски, излъчвани в негледано време по държавната телевизия, нервират същите онези кръгове, които нехаят срещу мощните турски радиостанции и сателитни тв-програми с великолепна чуваемост и гледаемост върху цялата югоизточна територия на страната.

Върховенство на българското?

Въпросът кое е по-добре да слушат българските етнически турци – новини от България или единствено вестите от южната съседка - видимо отстъпва място на горещите емоции около конституционното върховенство на българския език. Върховенство, стигнало дотам, че слушана частна радиостанция тези дни едва се размина с тежка глоба заради 10-секунден рекламен клип на английски на поп-певицата Мадона, или с прогонването от българския радиоефир на световен информационен лидер, който има „наглостта” да излъчва на езика на Шекспир.

През последните месеци по-голямата част от българското женско население изчезва за определени часове от живота на семействата си и страната, за да гледа по националните частни телевизии популярен турски сапунен сериал. Дори беше предложено по време на епизодите паралелно да бъдат излъчвани полезни информации, като предупреждения срещу телефонни измамници и гледачки, които могат да стигнат до въпросната огромна аудитория единствено по този начин. Идеята е добра и би получила напълно завършен български вид, ако бъде оформена в рубрика с небългарското заглавие „Хабер будали” или „Хабер ахмаци”. Което е едно и също.