Новите врагове на България
24 октомври 2015Без последици за извършителите му ще се размине убийството на 19-годишния афганистанец Бисмилля край Средец, нито пък то ще промени с нещо методите на работа на Гранична полиция, твърди шефът на Българския хелзинкски комитет (БХК) Красимир Кънев. Подсказва го дългогодишният му опит с МВР по случаи, в които е било проявено насилие или са нарушени основни човешки права. „Всичко ще бъде отново заметено под килима. Така, както бяха потулени разследванията по многобройните сигнали, подавани от бити и ограбвани чужденци по българската граница (в началото на седмицата е започнало ново разследване на сигнал за извършен от граничари грабеж на пари и вещи от кандидати за убежище – б.а.).
Човешкото достойнство на тези хора по никакъв начин не респектира органите на реда, продължава Кънев. "Завели сме многобройни оплаквания, че граничари и полицаи брутално се нахвърлят без „излишни“ въпроси и нерядко целта им е да плячкосат имущество на нарушителите. Институциите останаха абсолютно глухи към направената през януари тази година протестна декларация на Европейския комитет против изтезанията , че разследванията на скандални случаи в България систематично стигат до глуха улица, а съвместната работа със София по преодоляването на причините за безобразията буксува", казва представителят на БХК. Той не вярва също, че ще промени нещо международният натиск от страна на Върховния комисариат на ООН за бежанците след убийството на младия афганистанец.
Липсват основания за стрелба
Правозащитникът е убеден, че тежкият случай ще приключи набързо с нагласени експертизи и натиск върху потърпевшите, а стрелбата по тях ще бъде оправдана с обичайната в подобни случаи казуистика. Основание за такива очаквания му дава състоялата се преди дни среща на адвокат и преводач от офиса на БХК в Харманли с 20 души от групата, задържана край Средец. Техният разказ рисува следната картина на събитията във фаталната нощ: младежите мигом побегнали, когато били забелязани от четирима или петима граничари, които произвели поне 4 изстрела; свидетелите не твърдят, че са били директна цел, но накрая има убит човек; при вида на покосения от куршум техен сънародник бегълците налягали на земята и се оставили да бъдат задържани, а в багажа им не са открити оръжия или наркотици.
"Граничарите не са имали никакво право да вадят огнестрелно оръжие и да стрелят с бойни патрони дори като предупреждение, тъй като е липсвал какъвто и да е физически или вербален досег с бягащите нарушители. Това е забранено по устав и само по себе си е тежко нарушение“, категоричен е Красимир Кънев. Според него, единствената възможност за ефикасен процес по случая държи в ръцете си задържаният в бежанския център в Елхово 17-годишен брат на убития, който, заедно с останалите си сънародници, е подал молба за убежище. „МВР разполага с много механизми за въздействие върху един намиращ се в ръцете му силно стресиран непълнолетен младеж. Боя се, че тези хора вече са подписали показания, които не са им били надлежно и адекватно преведени. В България някои от осъдените чужденци така и не разбират, че са се сдобили с присъди, защото осигуряването на адекватен превод не е сред първите грижи на полицията и правораздаването“, напомня Кънев.
"Това е престъпление"
Политологът Даниел Кадик от фондация „Фридрих Науман“ смята, че убийството край Средец е поредният много лош сигнал от България към нейните партньори и към света. За него инцидентът е престъпление, но докато не приключи следствието той предпочита да се въздържа от изводи за неговите мотиви и извършители.
"Нелегалните мигранти и кандидатите за убежище не могат да бъдат спрени с физическо противопоставяне , а България засега явно няма други идеи за справяне със ситуацията. Трагичната стрелба край границата е просто кулминацията на тази безизходица“, казва германският политолог. Той посочва, че в Германия са реагирали много по-остро на реакциите на българите, включително на много политици, в защита и дори във възхвала на извършителите на това тежко престъпление. "Подобна реакция не може да има никакво оправдание в страна-членка на Европейския съюз, която твърди, че пази неговите граници“, категоричен е Даниел Кадик.
Ще има ли отражение върху изборите?
Социологът Първан Симеонов смята, че, макар и твърде консервативни, мненията на повечето българи за бежанската криза не са екстремистки. „В тях доминира не омразата, а страхът от неизвестността и най-вече страхът, че българските институции не са способни да се справят адекватно със ситуацията. Повечето хора застават зад мнението, че бежанците са всъщност обикновени имигранти. Няма признаци за някаква ислямофобия, макар да не сме изследвали специално този проблем", казва той за ДВ.
Половината от анкетираните не виждат в бежанския поток възможност за решаване на тежката демографска криза посредством заселвания на млади семейства и хора от Близкия изток в страната. Но една четвърт посочват, че не биха имали нещо против бежанци да се заселят в градовете. В селата обаче хората не желаят да се окажат до нови съседи, показват последните сондажи на „Галъп“.
Според социолога, утрешните избори вече са повлияни от развоя на бежанската криза край българските граници и от неспособността на Европа да координира действията си за справяне с нея. Всичко това поражда несигурност и страх от неизвестността. „Партии от националистическия и екстремисткия сектор, като Патриотичният фронт, Атака, но също така и част от хората в БСП със специфично говорене по проблема, се опитаха вече да вкарат бежанците в кампанията си за местния вот. Тези формации определено се опитват да разиграят бежанската карта“, обобщава Симеонов.
Даниел Кадик обаче смята, че убийството край границата и последвалата патриотарска и в немалка степен откровено човеконенавистна истерия няма да окажат влияние на изборните резултати. „Може би нещата щяха да изглеждат другояче, ако се касаеше за парламентарен и президентски вот. Но партиите вече са направили своите листи и са изпратили основните си послания. Във всеки случай проблемите, излезли на повърхността покрай престъплението край Средец, няма как да не се отразят на продължаващия политическия дебат в страната с неговата про и антиевропейска реторика“, добавя германският политолог.