Новите патриоти

Германски знамена се веят в градините, от балконите и терасите на сградите, националният химн се пее до прегракване с гордо поставена ръка на сърцето. Лицата са гримирани в националните цветове - черно, червено и златисто.

Само до преди няколко години подобни картини бяха немислими в Германия. Защото, някак си, не беше "шик" да се гордееш с Германия. Баластът от миналото беше твърде голям. Всичко обаче се промени със светкавична бързина по време на Световното първенство по футбол през 2006 година, на което Германия беше домакин. Преди първия съдийски сигнал на мача с Коста Рика германските футболисти пяха прегърнати германския химн. Хиляди фенове по стадиони и площади започнаха да им подражават. Явлението беше описано като "непринуден патриотизъм без задръжки". И всички му ръкопляскаха. Говореха, че най-сетне германците са намерили пътя към разумната си национална гордост. По правило феноменът се повтаря на всеки две години, когато се провеждат големите футболни първенства.

Израз на национална принадлежност

Берлинската психоложка Дагмар Шевиди е провела няколко анкети сред германски футболни запалянковци по време на последните 3 големи футболни първенства. Резултатите тя е събрала в книгата си "Съвсем спокойни в черно-червено-златисто".

Повечето анкетирани споделят, че по този начин изразяват своята принадлежност към Германия. От социално-психологическа гледна точка това е опасно, пише Шевиди. Защото гордостта от принадлежността към една група винаги е свързана с маргинализирането на други групи, казва тя. Тезата й се подкрепя и от изследване на Института за проучване на конфликтите и насилието в Билефелд. То доказва, че анкетираните след Световното първенство през 2006 г. са били настроени по-националистически, отколкото предишни участници в анкетата.

Според спортния изследовател Дитхелм Блекинг от Фрайбург двете анкети нямат представителен характер. "Съществуват само тези два научни труда, и те не са представителни", твърди той. В изследането на института от Билефелд са взели участие по-малко от 1 000 души. Освен това проучването прави извода, че опиянението от футбола не е насърчило особено ксенофобията. "Подобна формулировка показва, че и учените не могат да дадат по-точна оценка за значението на тези процеси", казва Блекинг. Същото се отнася и за изследването на Дагмар Шевиди. "Не може няколкостотин анкетирани да са представителни за 82 милиона германци”, казва Блекинг. Той обаче подкрепя тезата на Шевиди, че през 2006 г. е имало промяна в националното съзнание на германците. Този процес обаче е в ход още от Обединението на Германия през 1990 година.

"През 1998 година писателят Мартин Валзер държа прословутата си реч в църквата Св. Павел във Франкфурт, в която призова германците да се отърсят от баласта на историята. Тогава всички станаха на крака и го аплодираха", припомня Блекинг.

„Купон с германска атмосфера”

Юрген Митаг, професор във висшето спортно училище в Кьолн също гледа трезво на разгорелия се дебат за някакъв нов национализъм. "Това са големи спортни събития и естествено към тях спадат и националните символи. Зад тях обаче не се крие никакъв национализъм. Хората ги изживяват като "купон с германска атмосфера", казва той.

След срещата между Германия и Дания непознати отправиха расистки нападки в Туитър срещу Месут Йозил. Министърът на вътрешните работи Ханс-Петер Фридрих реагира мигновено и окачестви расистките интернет-атаки срещу германския национал като отвратителни: "Случаят Йозил е само върхът на айсберга", заяви Фридрих.

Действително ли в Германия съществува нов национализъм, насочен срещу малцинствата? Според Юрген Митаг има единични групи, които използват футбола, защото този спорт има голямо обществено значение. Изследователят на спорта Блекинг смята, че във футбола общото емоционално преживяване е на преден план. "Много младежи имат проблеми. Те не знаят какво ги очаква в следващите 20 години. И преди всичко младите хора търсят общността във футбола, за да запълнят тази смислова празнина", казва той. Спортните експерти обаче са единодушни по въпроса, че големите първенства са кратковременни събития, чието въздействие бързо отмира. Само така може да се обясни и фактът, че няколко седмици след блестящите мачове на мултиетническия германски отбор на Световното през 2010 година, книгата на Тило Сарацин "Германия се самоликвидира" мутира в бестселър.

Автор: А. Лихтенберг, К. Цанев; Редактор: Е. Лилов