Няма такава държава

Какво става? Дали спасителите са си направили погрешно сметките? Май да. Това, че предписаните от Европейския съюз и Международния валутен фонд спасителни мерки на практика удрят основно онези, които носят най-малка вина за кризата - обикновените работници, служителите и пенсионерите, бе първаночално приемливо, щом е в интерес на държавата. Но при положение, че тези мерки така и не доказаха ефективността си, че икономиите на държавно ниво вече могат да надхвърлят критичната точка, е фатална конструктивна грешка. Въпреки това спор няма: за кризата са си виновни самите гърци. Тя се представя в заглавията като дългова криза, но в крайна сметка дълговете са симптом на политическата и обществена криза в Гърция.

Това обаче означава, че за да се оцени постигнатия напредък, не е достатъчно да се анализират бюджетните показатели. Естествено е Гърция да изплаща задълженията си, но това няма да доведе до оздравяване. За целта трябва първо да се промени държавата, т.е. структурните реформи са задължителни.

Противи ли се Гърция на своето спасение?

Впечатленията за момента са разнопосочни и е важно да се правят разлики. Естествено предприетото не е малко: заплати и пенсии са силно намалени, данъците са увеличени. Гърците претърпяха много лишения, мнозина страдат, броят на самоубийствата е нараснал рязко. Бившият премиер Георгиос Папандреу плати за икономиите с поста си. Но всъщност не постигна нищо: атинските политици така и не отстраниха нито една от язвите, пречещи на оздравяването. Нито един от едрите укриватели на данъци не бе осъден, нито един от корумпираните политици не бе вкаран в затвора. Правосъдието е по-скоро виц, училищата и болниците са в окаяно състояние, финансовите служби са все така неспособни да осигурят събираемостта на данъците.

За правителството е много по-лесно да увеличи данъците, отколкото да ликвидира клиентелизма в държавния апарат, което само задълбочава рецесията. Дали в такъв случай е истина, че дори и във времената на най-голяма криза Гърция се оказва "неспособна на промени", както написа атинският вестник "Катимерини"? За промените има нужда от две неща: от воля и от способност за прокарването им. А второто определено не достига.

Жадни за власт, не за реформи?

Състоянието на държавния апарат е плачевно. "Трябва да разберете - тук просто нямаме държава", заяви пред "Зюддойче цайтунг" шефът на гръцката данъчна служба. "Тепърва я изграждаме."

Гърците може и да нямат държава, която да върши това, което върши една държава, а именно - да събира данъците и да осигурява справедливост. Но държавният апарат е налице, при това доста раздут. Или - както го оцени през декември Организацията за икономическо сътрудничество и развитие: той нямал нито капацитета, нито способността за реформи. По-скоро имал способност за саботаж.

Как стоят обаче нещата с волята за възраждане на страната? У все повече изпълващото се с отчаяние население тя е факт - както сочат допитванията. Но пак същите проучвания сочат, че при следващите избори 40 процента от гърците биха предпочели да се въздържат от гласуване, т.е. не откриват у политиците волята за ново начало. Премиерът Папандреу определено я притежаваше, но той се огъна пред старите обвързаности в социалистическата си партия. Консервативната Нова демокрация, която за момента води в допитванията, не е по-добра. Нейният шеф Андонис Самарас е жаден за власт, не за реформи.

Жертвите искат справедливост

И в това именно се заключава малшансът на гърците: в това, че те както преди, така и сега имат избор само между познатите стари партии, за които реформите са нещо противоестествено; в това, че няма как да се намери политическо ръководство с достатъчно воля за реформи и тяхното приложение, което би ликвидирало старите схеми и отпор.

Щом ситуацията няма как да се промени отвътре, то тогава най-вероятно би могъл да помогне натискът отвън. До момента Европейският съюз и Международният валутен фонд допускаха грешката да се взират повече в цифрите, отколкото да заложат на истинските реформи. Което в крайна сметка работи против интересите на кредиторите - тъй като милиардите често не струват дори и колкото хартията, на която са отпечатани, най-вече обаче: тъй като потърпевшите най-после искат да видят справедливост. Този, който продължава да игнорира това, е не само слаб политик, той е и лош икономист. Гръцкият народ може в най-скоро време да се опълчи на управляващите в Атина и Брюксел.