Обама - къде остана визионерството?
20 май 2011САЩ изцяло подкрепят демократичния прелом в Близкия изток и Северна Африка. Те осъждат смазването на протестите от страна на режима в Либия и Сирия. Освен това Америка апелира към израелци и палестинци най-после да дадат воля на разума и прозорливостта и да се договорят за съществуването на две държави. Всичко това е благоразумно и радващо, но е всичко друго, само не и визионерство.
В сравнение с обръщението си към ислямския свят преди две години в Кайро, тази нова принципна реч на американския президент бе по-скоро делова и то не само по отношение на тона. Барак Обама не каза и нищо ново по същество. По-забележителна бе неговата пледоария за палестинска държава в границите отпреди 1967 година като основа за решаване на израелско-палестинския конфликт. Срещу тази пледоария израелското правителство незабавно реагира.
Саудитска Арабия - премълчана
Впечатляващо беше, че Обама не пощади от критика американските партньори Йемен и Бахрейн. По-интересно е обаче какво не каза американският президент. Вярно, че той предупреди Бахрейн да не изпраща в затвора потенциални партньори в разговори. Той обаче не каза по какъв начин иска да окаже подкрепа на демократичните сили в тези толкова важни в стратегически аспект партньорски държави. Най-важният партньор на САЩ в региона, богатата на петрол Саудитска Арабия не бе спомената нито веднъж, макар че тамошният режим, въпреки някои плахи реформи, все още нарушава масивно правата на човека и с това олицетворява точно обратното на визията за "арабската пролет".
Несбъднат блян?
Истината е, че визията за "арабската пролет" би могла да пропадне поради бруталната намеса на много режими или пък да се изроди в хаос. Деловата реч на Обама отрази косвено не само тази тревога. Тя отрази и неговата безпомощност. В крайна сметка дори и САЩ имат само ограничено влияние върху динамиката в региона. Все пак Барак Обама се опира на конкретните дела: Египет и Тунис като сияйни революционни примери ще получат между другото и значителна финансова помощ, за да се справят по-добре с трудния преход към демокрация. Това е едно умно решение, към което трябва да се присъединят и европейските държави.