Обеззъбяване по български

Преди година Асоциацията на българските села огласи, че в над 90 на сто от малките населени места в страната въобще няма стоматологичен кабинет. Дори и да съществува такъв, зъболекари за него липсват, тъй като никой не желае да работи там - обслужването било трудно, а патологията - огромна.

От една страна оредяващите стремглаво възрастни хора по селата могат да разчитат на здравната каса само за две безплатни пломби или на две изваждания на зъби, а за скъпите изкуствени челююсти вече дори не мечтаят.

От друга - приходите на самите зъболекари са ниски, тъй като от здравната каса били орязали съвсем финансовите стимули за работа в „неблагоприятни” условия. Като капак на всичко беше съобщено, че неотдавна апаши дори обрали от зъболекарски кабинет в шуменско село всички метални инструменти, в това число и клещите за вадене на зъби, за да ги продадат на пункт за старо желязо.

Фъфлещият народ

Резултатите от тази „хуманна” здравна политика бяха отразени миналия месец в представително проучване на същия този ревнив за своите пациенти Български зъболекарски съюз, в което се констатира, че повече от половината българи не посещават редовно зъболекар, че човек на зряла възраст в страната има средно по три кариеса, седем липсващи зъба и осем пломби, че едва една трета от българските европейци си купуват четка за зъби, 35 на сто си ги мият, а за 8 процента въобще е неизвестно, че трябва да го правят!

Което вероятно обяснява отчасти защо в очите на чужденците българите изглеждат като най-тъжните хора на света - те просто не се усмихват, за да прикриват безрадостната картинка в своята уста... Особено тъжно е зъбното състояние на малките българчета.

Проучване на здравното министерство от април сочи наличието на множество кариеси в устата на децата и повече от един извадени зъби сред късните тиинейджъри, което се приема за недопустимо в цивилизована страна, и ги превръща в децата с най-лошо стоматологично здраве в целия ЕС.

Черни криви зъбки

Минималните средства, които се плащат от държавата за профилактика и лечение, покриват само един преглед и четири манипулации и то при условие, че едва десет на сто от родителите могат да си позволят финансово да ги водят редовно на зъболекар. Въпреки че практикуващите основно в София и големите градове стоматолози не могат да се оплачат от доходите си, много от младите им колеги предпочитат да се реализират в чужбина, особено ако знаят и чужд език.

По данни на Зъболекарския съюз над 600 местни зъболекари са напуснали страната от 2007 година досега. Любимата им дестинация е Великобритания, където могат да заработват до 50 хиляди паунда годишно, което е доста над средните доходи за тази страна, но български зъболекари успешно практикуват също и във Франция, Испания, дори в Австралия. Сиреч, навсякъде по света, само не и в България.

Така разправията около хуманитарната медицинска помощ, оказвана безплатно от чуждестранни лекари на обеднялото българско население става безмислена. Както в районите с бедствия по света, така и през страната редовно минават екипи на специалисти от чужбина, които консултират, лекуват и оперират осиромашалото население, водени от чисто хуманни съображения.

Сиромашкият банкет

В началото на юни тази година германски лекари от най-голямата клиника по акушерство и гинекология в Европа, берлинската „Шарите”, предстои да правят хирургически операции заедно със свои български колеги в столичната болница „Шейново”. Вярно, те няма да оперират в някоя ученическа столова, както са били принудени да импровизират на място американските зъболекари в смолянското село, но ще помогнат на нуждаещите се по същия начин - професионално и най-важното - безвъзмездно, сиреч безплатно.

И тъкмо този факт, за съжаление, поставя местните представители на медицинското съсловие пред дилемата на кучето върху сламата, което хем не може да я яде, хем не я дава на друг. Ситуация, която е направо окаяна през второто десетилетие на 21-век за държава, която мечтае да влезе дори в Шенген.