Обичани и мразени: информаторите-разобличители

Ние всички имаме нужда от разобличители. Човек веднага си спомня за големите скандали от най-близкото минало. Чрез "Панама пейпърс" беше разкрита изобретателна система за укриване на данъци и богатства. Информаторът Едуард Сноудън разкри мащабите на шпионаж от страна на американската Агенция за национална сигурност (АНС). Челси Манинг и Уикилийкс разкриха данни за масово нарушаване на човешките права от САЩ.

Информаторите обаче плащат висока цена за своята гражданска смелост, независимо, че обществото има огромен интерес от разкриването на тези информации. Челси Манинг излежава 35-годишна присъда, Едуард Сноудън живее в изгнание в Русия, а Джулиан Асандж е блокиран в посолството на Еквадор в Лондон.

С медал, но без работа

Хората в Германия също показват гражданска смелост, разкриват корупционни практики, публикуват данни за укриване на данъци. Но не биват възнаграждавани за своя граждански кураж. Тъкмо напротив. Ето няколко примера:

- шофьорът на ТИР Мирослав Щрекер информира полицията за пратка развалено месо и така направи публично достояние най-големия подобен скандал в Германия, беше удостоен със златната значка за гражданска доблест, но в крайна сметка беше уволнен;

- брокерката на ценни книжа Андреа Фукс също беше уволнена, защото отказала да участва в тъмните гешефти на бившите си работодатели от банка DZ и води 20 дела срещу тях;

- през 2002 година ревизорът Ервин Бикслер публикува информация за систематичното разкрасяване на статистиките в бюрата по труда и беше подложен на систематичен тормоз, разболя се и се пенсионира предсрочно, въпреки че тогавашният шеф на федералната Служба по труда Бернард Ягода подаде оставка заради разкритията.

Тайни досиета за разобличителите

Особено грубо подходила данъчната администрация в провинция Хесен към четирима успешни данъчни инспектори. През 2001 година те не се оставили да бъдат "направлявани" от шефовете си, които целенасочено затруднявали работата им. Бившият данъчен инспектор Рудолф Шменгер и до днес се бори за това да бъде реабилитиран, а миналия декември той спечели делото на втора инстанция. Носителят на международната награда за разобличаване от 2009 година разказа за Дойче веле как му били създали цяло тайно досие и предизвикали дисциплинарно производство срещу него. Той дори бил освидетелстван като психично болен - чрез подставено вещо лице.

"Жалко, че вътрешните лица, които разкриват пред обществото престъпните практики, не получават никаква закрила от държавата. Те биват дискредитирани, обругавани и обикновено губят работата си", казва Шменгер.

Потулване вместо разкритие

"Интересът на държавата за опазване на служебната тайна от служителите, както и интересът на фирмите - съответно на фирмената тайна в условията на жестоката конкуренция - винаги ще противоречат на интереса на гражданското общество за разкриване на машинациите", казва председателката на мрежата "Whistleblower" Анегрет Фалтер за ДВ. Затова тя не очаква, че в бъдеще разобличителите ще получават перфектна закрила. В много страни има специално законодателство за защита на информаторите, например в САЩ. Не обаче и в Германия.

Депутатът от фракцията на Зелените Ханс-Кристиан Щрьобеле казва, че през 2014 година са внесли проектозакон за защита на информаторите от наказателно преследване. "Този проектозакон се отнася до хората от тайните служби, Бундесвера и други подобни държавни институции, които изнасят информации за нередности, които могат да доведат до заплахи, нарушаване на основните човешки права и до престъпления", казва Щрьобеле. Но досега той не е събрал необходимото мнозинство в Бундестага.

В средата на април Европейският парламент гласува за обща правна защита на фирмената тайна. На въпрос дали може да бъде злоупотребено с този закон и той да бъде използван срещу информаторите-разобличители, членът на Управителния съвет на "Репортери без граници" Матиас Шпилкамп каза: "Най-малкото този закон предоставя подобна възможност".