Обрязването - за и против
20 юли 2012
В Германия дискусията по темата за обрязването продължава да се води ожесточено, въпреки че правителството търси законодателен начин да регламентира обрязването по религиозни причини като допустимо. До есента ще бъде изработен съответен проектозакон.
Вълненията сред мюсюлманите и евреите в страната не секват именно защото покрай решението на Кьолнския съд повечето лекари отказват да извършат обрязвания. Да припомним: през май тази година Кьолнският съд обяви, че религиозното обрязване на едно малко момче, което впоследствие беше предизвикало медицински усложнения, е наказуема телесна повреда. Представители на двете общности заявиха, че съдийското решение е израз на "незачитане и нетолерантност". Някои равини дори сравниха германското правосъдие със съдийските институции по времето на нацисткия режим.
Триумф на антирелигиозни фанатици?
Според оценката на известни германски историци и специалисти по религиозно право, решението на Кьолнския съд е безкрайно повърхностно. То показвало, че германското общество се е отдалечило доста от темата за религията и църквата. Съдиите в Кьолн очевидно са изповядвали убеждението, че религията е нещо архаично и изостанало, твърдят те. Ханс Михаел Хайних, ръководител на Института по църковно право към Протестантската църква, говори дори за "триумф на антирелигиозни фанатици".
Историкът Хайнер Билефелд смята, че след чудовищните престъпления, извършени от германци по времето на Втората световна война, като избиването на шест милиона евреи, съдиите в Кьолн са засегнали една чувствителна тема-табу, както и парливия въпрос: какво да е днешното отношение спрямо евреите и останалите друговерци в Германия? Билефелд е ръководител на катедрата по човешките права към университета в Ерланген и критикува съдийското решение от Кьолн като проява на слаба чувствителност спрямо въпросите на вярата.
Ог гледна точка на един от водещите прависти в Германия и преподавател в университета във Фрайбург, проф. Мартин Хохут, съдиите в Кьолн в никакъв случай не могат да бъдат обвинявани в ксенофобия или антисемитизъм. Според експерта решението им по-скоро е израз на "модерната отчужденост от религията". По-неприятното, според него, е друго: това, че от правна гледна точка решението е формулирано напълно погрешно. "Съдиите явно не са чели задълбочено Конституцията", твърди професорът и се аргументира така: "Германската конституция защитава вярата. Какво означава това конкретно за евреите и мюсюлманите - наистина не е изрично указано. Тъкмо това са били длъжни да сторят съдиите." И още нещо: "Свободата на религията в Германия е едно от малкото права, които изобщо не подлежат на ограничаване. Неговата защита се ползва с приоритет." Проф. Хохут смята, че кьолнското решение няма особено значение за практиката в Германия, защото то със сигурност ще бъде ревизирано от по-висшите инстанции като Конституционния съд или Европейския съд за човешките права.
"Всяко момче трябва да може само да решава"
В Германия обаче се чуват и други гласове. Привържениците на решението на Кьолнския съд се аргументират с недостатъчното зачитане на правата на децата. Сдружения за защита на децата смятат например, че в актуалния спор се обръща прекалено много внимание на властовите интереси на различни религиозни лобита. От тяхна гледна точка това е недопустимо, защото Германия е подписала Международната конвенция на ООН за защита на децата, а в член 24 от тази конвенция е записано задължението за отмяна на "традиционни обичаи, които са вредни за здравето на децата". Същите огранизации смятат, че би било по-правилно, ако обрязването става на по-късна възраст - като израз на съзнателно изявено желание за принадлежност към съответната религиозна общност.
Автор: В. Дик, Б. Узунова, Редактор: М. Илчева