Олтарът, наречен Фейсбук

Фейсбук избухна като свръхнова звезда на небосклона и логично привлече какви ли не подозрения, съмнения, съпротиви и критични мнения. Когато някой ни отнема голяма част от времето, за да ни занимава със собствената си личност, това дразни. Дори когато този някой всъщност е безплътен и милиардоглав поток от информация.

Досадният ФБ

Така е. Фейсбук ни ограбва времето. ФБ предизвиква у нас едно такова малко срамно чувство – чувството на воайора-ексхибиционист. ФБ разваля понякога семейните ни отношения. ФБ ни отегчава до смърт с прекалените си възможности за неограничена комуникация, защото всяко неограничено и безкрайно нещо е ужасно и мъчително за човека. ФБ ни отчуждава от близките ни, прави ни зависими. Зависими от съблазънта на хилядите възможности и на сладкото, ефимерно разнообразие - разнообразието на безплътните портретчета. Фейсбук е голямо социално явление, което предизвиква такъв възторг, че даже никой не осъзнава този възторг. И никой не може да го похвали като хората. Затова Фейсбук вместо похвали, получава повече кисели укори.

И затова аз бих искал да напомня някои неща, които от една страна са радостни открития за мен, от друга обаче предизвикват сериозни опасения. Но първо ще предупредя, че не съм нито специалист по социални мрежи, нито социолог, нито вманиачен Фейсбук-потребител. И така. Личното ми усещане за Фейсбук е следното:

Вълнуващият ФБ

Досега истински независими медии по никакъв начин и в никои времена не е имало. Тоест – такива, които да не зависят изцяло или частично от властите, от Властта, от авторитетите, от икономически и политически конюнктури и така нататък. И най-честният вестник, и най-смелият сайт, и най-почтеният журналист винаги съзнателно или не са обслужвали нечии интереси. Редки са случаите, когато една медия е толкова могъща, че да не се съобразява с никого. Дори и могъщите медии се съобразяват с купища фалшиви норми, с етикета, с благоприличието, с прословутата политическа коректност. Която не е нищо повече от един съвременен евфемизъм за благовидно лицемерие. С две думи: няма и никога не е имало свободни медии, които да са достъпна, демократична и свободна трибуна на всеки един човек - угнетен, оскърбен, потиснат, отхвърлен, ненормален, неморален, нехаресван, беден или прекалено странен.

И ето – появи се Фейсбук! Фейсбук даде на всеки отделен човек възможността да има свой собствен, свободен вестник. С толкова абонати, колкото той сам си организира, трупайки приятели. Фейсбук стана първата свободна медия, която все още никой не е пипнал, никой не е покварил и зацапал с несвобода, лицемерие, цензура, политически и икономически съображения.

Застрашеният ФБ

Но тук настъпва и моментът да говоря за притесненията. Самият аз във Фейсбук имам 4 хиляди приятели, тоест - абонати на моя частен малък вестник, в който не се съобразявам с никого. Чудесно е усещането за прекрасната свобода, която дава Фейсбук! И която още ми изглежда напълно непокътната. Но това чудесно усещане веднага се помрачава от съмнението, че такава свобода ПРОСТО НЕ МОЖЕ ДА СЪЩЕСТВУВА! Или пък, казано другояче: такава свобода не може да съществува ПРОСТО ей така!

Имам зловещото чувство, че тази свобода скоро ще бъде отнета. Това, естествено, е познато чувство. То е и доста българско - чувството, че много добре не е на добре.

Даже си мисля, че тази свобода или се отнема в момента, или всъщност не е действителна свобода. И имам непрекъснатото и ужасно предчувствие, че към нея са готови да посегнат нечии мръсни ръце. Ако вече не са посегнали... Защото много крехка е тази свобода, която вдигна Арабските революции и която - ако бъде осъзната – може изцяло да промени представите за Свободата на човека въобще!

Бих искал да се намери някой, който да разсее съмненията ми. Така че ще отправя един апел, едно предупреждение. Усетите ли, че тази свобода, тази единствената свободна медия е застрашена от нещо – вдигнете шум до Бога! Нека всеки, който го усети, да алармира – всички и навсякъде! Докато все още може да се алармира – по все още свободните канали на тая щастлива социална мрежа.

Поклон, свещени Фейсбук! Да ти е простено, че вечер ни губиш времето!

Автор: К. Терзийски/ Редактор: А. Андреев