ООН се обедини пред общата опасност

Борбата срещу "Ислямска държава" и разрастващата се епидемия на ебола бяха двете най-неотложни теми на последната сесия на Общото събрание на ООН. Те го превърнаха в кризисна среща на върха, макар че ООН досега да не е успявало да докаже неоспорими качества на кризисен мениджър. Инициативата и сега не беше на ООН, а на американския президент Барак Обама, който поде кампания по двете основни теми - борбата срещу "Ислямска държава" (ИД) и епидемията от ебола. Решението на Обама да започне въздушни удари срещу ИД и в Сирия се оказа сполучлив шахматен ход. Така той на практика успя да придаде нова динамика на дискусията по този въпрос и да разшири допълнително коалицията срещу ислямистите. Освен Великобритания, към коалицията сега се присъединиха и по-малки европейски държави като Белгия и Дания.

Международната общност съзря опасността

Още по-важен е фактът, че междувременно настъпи промяна на политическия климат в света. Международната общност осъзна непознатия досега мащаб на терора като предизвикателство, на което трябва да се противопостави с обединени сили. Някои от досега колебаещите се арабски държави заеха ясни позиции. Дори Русия гласува внесената от Обама резолюция срещу т.нар. "чуждестранни бойци", които се сражават в Ирак и Сирия на страната на "Ислямска държава".

В тази обстановка ролята на германския външен министър Франк-Валтер Щайнмайер не беше от най-леките. Преди всичко, защото неизказаното очакване на Обама за германско участие във въздушните удари го принуди да премине в отбрана. От германска гледна точка доставката на оръжия за кюрдските бойци може и да е голяма крачка, но не и за САЩ и останалите съюзници от коалицията срещу ИД. За тях доставките на оръжия са нещо, което се разбира от само себе си. При това - нещо крайно недостатъчно с оглед на растящата ислямистка опасност.

Германската позиция

В крайна сметка Франк-Валтер Щайнмайер успя да защити германската позиция, изигравайки най-силната си карта: компетентността на Германия в сферата на хуманитарната помощ. В тази връзка Берлин планира да организира специална международна конференция по проблемите на бежанците. Принос, който е важен и в борбата срещу епидемията от ебола.

Малко на западен план остана по време на заседанията на Общото събрание на ООН темата за кризата в Украйна. Вероятно това се дължи на примирието, което доведе до известно успокояване на обстановката. Франк-Валтер Щайнмайер обаче постъпи правилно, като използва форума, за да атакува Русия директно. По неочаквано ясен начин той обвини Москва в нарушаване на международното право. Руският външен министър Лавров се реваншира, като обвини Запада, че нарушавал суверенитета на Сирия с въздушните удари срещу "Ислямска държава" и се завръщал към арогантния маниер на поведение от времето на Студената война.

Западът и Изтокът отново заедно?

Добрата новина е, че Русия и Западът са единодушни по два много основни конфликта - борбата срещу ИД и ядрената програма на Иран. За разлика от миналата година, когато новоизбраният ирански президент Рохани изненада Запада с един опит да привлече симпатиите на своя страна, сега фронтовете в преговорите са втвърдени. Тазгодишната сесия на Общото събрание обаче не внесе нова динамика по иранската тема. Вярно, че ежегодната сесия на Общото събрание на ООН е уникална платформа за разглеждане на международните конфликти. Но почти винаги кризисният мениджмънт заобикаля институциите на ООН и се извършва в други политически формати. Ето защо е крайно време да бъде извършена реформа в ООН, която да осъвремени световната организация.

В речта си, Франк-Валтер Щайнмайер подхвана темата за реформата на ООН, с надеждата, че в новосформирания Съвет за сигурност Германия ще стане постоянен член. В Ню Йорк обаче никой от ораторите не подхвана тази тема. Тъй като актуалните политически теми винаги обуславят дневния ред на сесиите на Общото събрание, почти не остава място за дългосрочни стратегически дискусии. Заслужаващо похвала изключение в този смисъл е тазгодишната климатична среща на върха, организирана от генералния секретар Бан Ки-мун. За съжаление, някои от най-належащите теми на бъдещето, свързани с нарастването на земното население, разпределянето на ресурсите или ядреното разоръжаване, почти не намериха място в дневния ред на Общото събрание.