Операция "Папа" - горещата следа на ЩАЗИ се оказа погрешна

"Шьонхаузер Алее", февруари 1982 година. Исмет Ергюн, 32-годишна детска възпитателка от Западен Берлин посещава свой приятел в източната част на града. На вратата звъни цивилен мъж. Тя трябва да го последва, защото е паркирала неправилно. Навън в тъмнината вече не става дума за колата. Там я чакат двама сътрудници на ЩАЗИ. Канят я на среща. С тази среща в Източен Берлин започва историята на Исмет Ергюн. В новооткритите документи на ЩАЗИ съществува лично подписана декларация за сътрудничество. Исмет Ергюн получава псевдонима "ИСА" и предава чак до 1989 година информации за турските групи от другата страна на стената. Хиляда страници съдержа досието "ИСА", което е приключено същата година.

Документите се санзационни

преди всичко по една причина - "ИСА" явно е част от една от най-големите дезинформационни кампании на източните тайни служби. Става дума за хората, които са дърпали конците на атентатора Мехмед Али Агджа, който извърши атентата срещу папата през 1981 година.

Тъй като Папа Йоан Павел ІІ открито поддържа синдиката "Солидарност" в Полша, комунистическите страни попадат под подозрението, че са поръчали атентата. Досието "ИСА" доказва как действа насрещната пропаганда и как ЩАЗИ помага подозренията да бъдат насочени срещу турски екстремисти. До ден днешен все още не са изяснени обстоятелствата около атентата. Самият Агджа допринася за сериозно обръкване с изявленията си пред съда, че той е Христос. Шефът на ЩАЗИ Маркус Волф получава веднага след арестуването на Агджа през май 1981 молба за помощ от българските "другари".

В медиите на капиталистическите държави се разпространяват лъжи за атентата и той бива представян за рожба на съветските и българските тайни служби, оплакват се колегите от София. Западни медиии публикуват информации за престой на Агджа в България. От гледна точка на така създалата се ситуация, молим да бъде ускорена подготовката на документи за съвместната "Операция Папа"- молят българите. Следите на атентатора е трябвало да бъдат пренасочени от Съветския Съюз към фашистоидната терористична организация "Сивите вълци". Като млад Агджа е бил член на тази организация. В началото на 80-те години "Сивите вълци", които са военно крило на Националистическата партия, прехвърлят своите бази от Турция в Западен Берлин. Там е трябвало с помощта на "ИСА" да се търси утежняващ вината материал.

Псевдонимът "ИСА" е избран неслучайно

На арабски "ИСА" означава Иисус. Същевременно "ИСА" е името на хотел в близост до площад "Свети Петър" в Рим, където Агджа се подготвя за извършването на атентата. За офицерите от ЩАЗИ "ИСА" идва като по поръчка. Като член на лявоориентиран съюз тя окачествява "Сивите вълци" като политически враг. "ИСА" предава на източногерманските тайни служби доклади, снимки, имена на свои сънародници, които се ангажират политически. През юни 1983 година водещ офицер от ЩАЗИ записва в досието, че от достоверен източник е получена много важна информация.

От сведението става ясно, че при ареста на Агджа в Италия в джоба на якето му е намерен берлински адрес - Шерерщрасе 10, а това е свидетелство за наличието на връзка с Берлин, респективно с Федерална Република Германия. Това точно е следата, която източно-греманските тайни служби така трепетно очакват. Източно-германските агенти разследват четири турски граждани, които живеят на същия адрес и преди атентата явно са имали контакт с Агджа. В ЩАЗИ са убедени, че най-сетне са намерили решаващата индикация за участие на "Сивите вълци" в атентата. Въпреки че има нужда от допълнителни разследвания, ЩАЗИ не се двоуми да носочи следите така, че и до днес да се носи

легендата, че "Сивите вълци" са поръчителите на атентата

срещу папата. Българските "другари" благодарят през 1984 година на източногерманското министерство на вътрешните работи за -цитираме - "досега оказаната подкрепа". Те настояват ГДР да разпространи своите информации и да потърси западни журналисти, писатели и видни личности, които биха могли да подкрепят "обективното изясняване на истината". От документите не става ясно, как ЩАЗИ е разпространила своите информации сред хората, но през 1985 година "Берлинер Цайтунг" излиза със статия под заглавие "Турската следа се засилва - Сивите вълци са планирари убийството на папата". Органът на комунистическата партия "Унзере Цайт" пише "Българската връзка се сведе до нула".

Планираната акция за насочване на следите към "Сивите вълци" се проваля въпреки дългогодишните усилия на ЩАЗИ. Горещата следа се оказва кьорфишек. Берлинският контактен адрес явно не е централата на поръчителите на атентата, както записва в досието водещият офицер. Жилището е служело на Агджа, за да се запознае с германка и да се ожени за нея и да се докопа по този начин до германски паспорт.