Операция "Шок и ужас"

Коментар на Мирела Иванова:

“Близо четвърт от избирателите се колебаят дали и за кого да гласуват” - из новините на в. “Сега”

“26% от българите не следят предизборната кампания” - из новините на в. “24 часа”

Наскоро прочетох мнението на млада телевизионна журналистка, която е категорична, че не бива да се гласува заради самото гласуване. Мнозина мислят така, но не се осмеляват да го кажат на висок глас. Въпросът е: имаме ли избор на предстоящите избори? Би трябвало, щом са регистрирани близо 40 партии и не знам колко още коалиции - бюлетината е по-дълга от метър.

Само че първо: изборите са предсрочни и предизвикани от оглушителни, но нечути социални протести. Второ: предшествани са от тинесто цунами, което заля всяка граница между добро и зло. И трето: дори много информиран човек, запознат с партийните програми, трудно би се справил с проблема за представителството.

Кашата, в която е забъркана държавата ни

Не разпитвам околните, нито близки, нито далечни, за кого ще гласуват, но ако самата аз споделя спонтанно решението си, веднага се започва със страстно разубеждаване: ама как, ама защо, те няма да влязат, гласът ти ще се изгуби; по-добре за ГЕРБ, за да спрем комунистите; ако ще и за БСП да е, само да спрем ГЕРБ” и т.н. С други думи: отново преобладава тенденцията ирационални чувства и мистични догадки да надделяват над здравия разум. А тъкмо сега той ни е тъй необходим, за да си помогнем в колосалната и безизходна каша, в която е забъркана държавата ни.

Изключвам твърдите партийни ядра и присъдружните им икономически обръчи, но изглежда повечето от останалите избиратели са в състояние на ступор - сякаш на 12 май предстои някаква операция “шок и ужас”. А всъщност в шок и ужас си живеем всеки ден, изумени от разрастващия се абсурд: оголеното чрез флашки задкулисие на политиката, моралната уродливост на този и онзи, но най-вече липсата на перспектива, липсата на бъдеще.

Списъците на ступора

Питам се другояче ли щеше да е, ако не ни бяха завихрили подслушваческите скандали. Уви, само донякъде - тъй като догадките и видовете поквара си съществуват от години. Сега те просто бяха потвърдени. Да не би да сме вярвали преди, че в държавното обвинение например, пък и в цялата съдебна система, с честни конкурси са назначени и се трудят в полза на обществото само почтени професионалисти? Какво ни казваше тефтерчето на Красьо Черничкия, да речем, или провалите при избора на конституционни съдии? Или ако се върнем по-назад във времето и си припомним списъците със спонсори на МВР? Или ако се втренчим в партийните номади днес, вчера, онзи ден? И техните списъци нито са кратки, нито по-малко омерзителни.

Подир Страстната седмица в християнския календар едва ли можем да очакваме началото на българското възкръсване, но поне да се надяваме на здравомислие в предизборните дни. Да се надяваме, че ще излезем от ступора. Ако не друго, да проработи поне инстинктът ни за оцеляване по тези земи...

Автор: М. Иванова; Редактор: Д. Попова-Витцел