Опозиция, антиопозиция и контраопозиция: това е Сирия

Железният юмрук на 49-годишната диктатура тегне върху сирийската опозиция. През този половин век политическите дебати бяха невъзможни в Сирия, затова много умни хора се изнесоха в чужбина. Повече от година продължава вече бунтът срещу режима на президента Асад, но въпреки това опозицията е силно разединена и анемична.

Недоверие и вражда разяжда противниците на Асад

Членовете на Сирийския национален съвет не желаят да стоят в една стая с членовете на Националния координационен комитет за демократична промяна. А онези в Сирия, които всеки ден се бият срещу редовната армия, са изгубили всякаква вяра в опозицията в изгнание, която се бори най-вече за дипломатическо признание.

Националният координационен комитет обединява представители на левицата, живеещи предимно в Сирия. Те настояват за край на господството на Асад, но смятат, че тази цел може да бъде постигната чрез диалог с режима и без чуждестранна намеса. Те са твърде изолирани в опозицията с това си мнение.

Националният съвет, който бе основан миналия август в Истанбул, е против всякакъв диалог. Той обединява представители на най-различни обществени и професионални групи, както интелектуалци, така и ислямисти; в него е представена най-голямата кюрдска партия, както и две християнски партии. Повечето членове на Националния съвет живеят в изгнание, но поне формално в него са представени и активисти на Местните координационни комитети, който организират на място в Сирия мирната съпротива срещу Асад.

Всеки срещу всеки

Националният съвет се бори за модерна, секуларна и демократична държава, но критиците му твърдят, че плановете му са твърде абстрактни и теоретични. Нещо повече: някои в Сирия поставят ръководния тандем на Съвета, Бурхан Галюн и Басма Кодмани, на едно равнище с президента Башар Асад и жена му Асма. Така на някои демонстрации се скандира: "Нито Башар и Асма, нито Бурхан и Басма". Западните наблюдатели смятат, че Националният съвет няма бъдеще повече; той бил преминал зенита на своето влияние.

Политиците, които ще поемат властта след Асад, по всяка вероятност ще бъдат от редиците на Местните координационни комитети и Свободната сирийска армия. Двете групи изнасят децентрализираната борба срещу режима, едната с мирни средства, другата с оръжие. Те не са свързани организационно, но Комитетите подкрепят дезертьорите от редовната армия.

Местни координационни комитети действат във всяка провинция и във всеки по-голям град. Членовете им често са студенти, но спектърът е много широк - от бизнесмени до домакини. Обединява ги не някаква идеология, а волята да свалят Асад. Комитетите не се срещат физически, а поддържат връзка чрез социалните медии, сателитни телефони и други модерни средства за комуникация. Те организират демонстрации, събират данни и снимат видеоклипове, които след това качват в интернет.

Какво е мястото на армията?

Опозицията е раздвоена по въпроса дали съставената от дезертьори Свободна сирийска армия трябва да бъде подкрепяна с преки оръжейни доставки или с финансова помощ за закупуването на оръжие. Свободната армия твърди, че има 40 000 бойци. Те не се подчиняват на обединено командване, а във всеки град воюват срещу превъзхождащите ги части на редовната армия.

Постепенно обаче бойците се опитват да изградят някаква структура: преди няколко дни бе оповестено учредяването на военен съвет за Дамаск и едноименната провинция под командването на майор Халид Хамуд. Предстои създаването на военни съвети и в другите провинции на страната. Съветите ще координират акциите на Свободната сирийска армия, ще купуват оръжие и ще контролират разпределението му.

AГ, ДПА, ФАЦ, С. Гяуров; Редактор: Б. Узунова