Орден „Стара планина” без мечове за Черни

„Това не е лула” – така се казва известната картина на белгийския художник Рене Магрит, на която е изобразена една лула, съвсем като истинска. С прочутото си платно сюрреалистът Магрит посочва една типична мисловна грешка: изображението на лулата и самата лула са две съвсем различни неща. Много десетилетия след Магрит същата мисловна грешка допуснаха всички онези, които се възмутиха от „образа на България” в инсталацията „Ентропа” на чешкия художник Давид Черни.

Защото между едно произведение на изкуството и същинския обект (лула, България) има огромна разлика. Тук не става дума за художествените качества на инсталацията „Ентропа”, която наистина си има трески за дялане. Не става дума и за отколешния проблем с модерното изобразително изкуство, което често пъти обявява един обект за „произведение” просто със самото му посочване: кошчето за боклук в ъгъла на галерията също може да стане произведение, стига да има табелка.

Обратен ефект

Става дума за българските реакции на „Ентропа”. И то не само за възмутените и гневните, но и за подписката в защита на Черни. Официалните и неофициалните протести, та чак до комичния драматизъм на банкера Искров, който заплаши, че няма да иде на заседание в Брюксел, първо изцяло се разминаха с идеята и изразните средства на чешкия авангардист и второ – направо увенчаха с пълен успех неговия замисъл.

Взаимните предразсъдъци на европейците за пореден път лъснаха в целия си блясък, възникна и скандалът, търсен от Черни. Между другото: ако например Румъния беше изобразена като тава с качамак, а Македония покрита с българския трикольор, нима българската общественост нямаше да се зарадва и да се посмее? Щеше, и още как.

Ако авторите на официалните протести поне малко се бяха позамислили, ако бяха повикали на помощ компетентни експерти, може би щяха да се сетят как да реагират по същество и да отвърнат на Черни със същата монета. Трябваше, например, веднага да му присъдят нещо: я звание като „Герой на социалистическия труд” или „Народен художник на Република България”, я орден „Стара планина” без мечове и без каквото и да било друго. Че и да го поканят в София за официалното връчване на наградата. Вместо това те отговориха на авангардното изкуство от ХХІ-ви век с политическата лексика от ХІХ. А супер политически коректният

Брюксел се впрегна

и метна черното платно върху прочутата тоалетна. Така след „скандала Батак” разгневеното българско обществено мнение за втори път предизвика недоумение сред много европейци и иронични коментари в медиите.

Впрочем, и българската подписка в защита на Черни, респ. на творческата свобода (нейната позиция и аргументи аз напълно споделям) също неволно се вписа в тревожния патос около „Ентропа”. Ако наместо с патос България беше отговорила с ответно намигване, ефектът щеше да е доста по-симпатичен. А и Давид Черни щеше да се види в чудо като обсипан с лаври орденоносец в София...