Отворете си очите за България и Румъния!

Обърнете най-сетне внимание на Румъния и България! - този призив очевидно идва дълбоко от сърцето на румънската писателка Кармен-Франческа Банчу, която от десетилетия живее в Германия. Банчу, чиито книги са забранени по времето на Чаушеску, с огорчение констатира, че за Румъния и България се пише сякаш само по лоши поводи. Особено често двете страни присъстват напоследък в германските медии заради десетките хиляди преселници, около които в Германия възникват доста разходи. Румънската писателка използва метафората „ята от скакалци” - но не за да обиди тези хора, а за да осъди отношението към тях. Впрочем, в иначе вълнуващото си есе, излъчено по Дойчландрадио, тя все пак пропуска нещо важно: България и Румъния също не правят достатъчно, за да привлекат добронамерено внимание и уважение. Особено през летния сезон България присъства в европейските медии предимно със спорната си слава на дестинация за алкохолен туризъм. Ето какво пише в есето си за двете страни Кармен-Франческа Банчу:

Онова, което ни дели

„24 години след падането на Берлинската стена Европа все още е разделена. Все още се говори в категориите „Изток-Запад”, все още обръщаме повече внимание на онова, което ни разделя: манталитета, културните и политически напластявания, икономическото положение, етиката и трудовия морал.

И сякаш никой не се интересува от онова, което ни свързва. Западноевропеецът не знае почти нищо за реалния живот в Румъния и България, които вече от седем години членуват в ЕС. Пък и сякаш не изпитва огромно желание да научи нещо повече за тези две страни. Западноевропеецът много обича да търси приключения къде ли не из широкия свят, но сякаш не смее да надзърне зад ъгъла и да открие непознати територии от европейската история и култура. Дори медиите много рядко изпращат кореспонденти в двете държави. А когато от там идват някакви новини, обикновено става дума я за наводнения, я за политически кризи, я за корупция. Или пък за ромите, от които в ЕС се боят като от ята скакалци, просто защото тези хора се възползват от правото си на свободно движение.

Страни като Румъния и България са синоним за отчайваща бедност. Всички ги гледат с подозрение и все ги свеждат единствено до тяхното комунистическо минало. И никой не обръща внимание на мощния потенциал на младото поколение, на неговата сила и безгранична креативност. А съвсем извън полезрението остават духовният и културен живот, интелектуалните дебати или развитието на обществото, на културата и изкуството. Най-много някой да спомене едно или две върхови постижения в спорта или в киното. Или пък името на родената в Румъния германска носителка на Нобелова награда за литература.

Липсата на интерес показва, че западното общество е уморено и не се сеща да посегне към един освежаващ извор. А може би е просто демонстрация на надменност? „Хайде сега! Нима искате да ми кажете, че от Изток ще дойдат някакви импулси?” Да, точно това искам да ви кажа!

Повече респект, моля!

Обединена Европа е много амбициозен проект, който обаче се нуждае от нова паневропейска инициатива. Трябва например да се въведе нов предмет в училищата: история и култура на страните от ЕС. И там да се изучава всяка отделна страна, независимо колко е голяма, с какъв икономически потенциал разполага или каква културна идентичност е развила. За възрастните пък трябва да се погрижат обществените радио- и телевизионни програми, които официално имат образователен ангажимент. Защото целият Евросъюз печели от задълбочаването на връзките между отделните държави, за него е важно на всяка страна да се отделя внимание и към всяка страна да се проявява респект. Защото само онези, които усещат, че другите им обръщат внимание, изпитват желание да вложат целия си потенциал, за да участват равноправно и активно в изграждането на Европа. Само те са готови да работят за консолидирането ѝ и ако трябва - дори да правят жертви. Само такива хора ще почувстват и своята отговорност за съдбата на континента”, пише в края на есето си румънската писателка Кармен-Франческа Банчу.

АГ, ДПА, БТА, ДР, КБ, А. Андреев; Редактор: Д. Попова-Витцел