Откъде тръгва германският расизъм срещу азиатците?

"Eй, азиатец, какво търсиш тук?" - Заки от Индонезия често е бил обиждан по берлинските улици. Студентът веднъж дори бил блъскан и бит. И друга студентка от Индонезия разказва за расистки прояви в Берлин. В новогодишната нощ дори я замерили с бомбичка. Тя е почти сигурна, че това ѝ се е случило, защото била забулена с хиджаб.

Китайският активист и режисьор на документални филми Попо Фан разказва за неприятни преживявания в берлинското метро. През 2019 година веднъж след него подвикнали "Върви си на м...... в Китай!". Седем или осем души били свидетели на тази срамна случка. Само че нито един от тях не го защитил. "Никой не ми помогна, никой не погледна дори към мен. Всички бяха забили погледи в смартфоните си или просто извръщаха глави", казва той.

Малко след тази случка избухва пандемията от коронавирус. Явно тя допълнително засили расизма срещу хората от азиатски произход, защото се смята, че вирусът е тръгнал от китайския град Ухан. Предразсъдъците на германците спрямо азиатците обаче датират от много по-далечни времена.

Първо през 1930-те. А после и през 1990-те.

През 1930-те години националсоциалистите в Германия прокуждат китайците, живеещи в страната, а някои от тях дори са изпратени в лагери за принудителен труд. Но най-много случаи на антиазиатски нападения са регистрирани десетилетия по-късно - след Обединението на Германия. Тогава в обект на атаки се превръщат основно хора от Виетнам, поканени по времето на комунистическия режим в ГДР по силата на трудови договори. До падането на Стената през ноември 1989 година в бившата ГДР е имало до 60 000 гастарбайтери от югоизточната азиатска страна.

Две години по-късно група неонацисти напада едно виетнамско общежитие в град Хойерсверда в провинция Саксония, а местни хора и зяпачи дори им ръкопляскат. Трагични събития с расистки характер се разиграват и през 1992 година в Росток, където близо 1000 десни екстремисти нападат едно виетнамско общежитие и го подпалват. Полицията, която пристигнала твърде късно на мястото на пожара, се оказва зле подготвена за действия и безсилна да се справи с озверялата тълпа.

"Това трагично събитие остави силен отпечатък в съзнанието на онези, които се борят срещу расизма в днешна Германия“, казва берлинският активист Ферат Али Кочак. "Тогава ни стана ясно, че расизмът срещу азиатците, макар и да не е винаги ясно забележим, по различни причини е пуснал дълбоки корени в германското общество", казва той.

Сега пандемията от коронавирус изкара на повърхността част от тези предразсъдъци и омрази. Пак в Берлин режисьорът Попо Фан преживял и други срамни случки - така например веднъж му подвиквали "Коронавирус, коронавирус!". След това той отишъл в полицията и подал оплакване. "Полицията обаче не предприе абсолютно нищо, а аз ги попитах: Какво чакате още, да ме убият ли?", разказва Фан. Той бил толкова силно травмиран от случилото се, че оттогава насам вече не ползва обществен транспорт.

"Ти да нямаш коронавирус?"

Попо Фан смята, че антиазиатският расизъм в Германия се подсилва и от клишетата във филмите, показвани по телевизията. В тях много рядко се появяват азиатски актьори, а когато има такива, те обслужват предимно стереотипи - например келнерка в азиатски ресторант или младо азиатско момиче, което работи в салон за масажи.

Расизмът срещу азиатците се среща дори в онлайн-портали за запознанства, казва Фан. В една от обявите например пишело, че сексът с азиатските мъже бил неприятен, защото те били "мазни и хлъзгави като делфини".

Мишел, млада китайка от Бон, разказва пък, че често я питали: "Ти да нямаш коронавирус?". И въпреки че въпросът съдържа расистки подтекст, тя проявява разбиране. "Все пак вирусът е тръгнал от Китай", казва тя и добавя, че дори и хората в провинция Хубей, където бяха регистрирани първите случаи на Ковид-19, са били социално стигматизирани. Въпреки всичко обаче Мишел се смята за добре приета в Германия. "Често например ме спират, за да ме питат за пътя, въпреки че имам чуждестранен вид", разказва тя. В началото на престоя си в Германия на моменти се чувствала дискриминирана, но междувременно смята, че това се дължи предимно на културни различия и малки недоразумения. "Германците са прекалено открити и директни", казва тя.

Младите са по-отворени към света

Особено младите хора в Германия днес са много отворени към света и все по-често обръщат внимание на темата за расизма, казва южнокореецът Франк Юнг, основател и водещ на един подкаст за германци с чуждестранни корени. "Те си чатят с хора от цял свят и не се вълнуват от цвета на кожата", казва Франк.

И активистът Али Кочак мисли така. Той добавя: "Движението Black Lives Matter в САЩ и антирасистките протести след подлите убийства в Ханау промениха нещо в съзнанието на обществото".

През февруари 2020 в град Ханау германски десен екстремист застреля девет души с чуждестранен произход, сред които и един българин. "Ние живеем в един несправедлив свят и се нуждаем от много повече солидарност", казва. "Днешните млади хора го осъзнаха и открито го демонстрират."