Отчаяна от България

Според автора Тилман Краузе Левичаров е убедителна победителка. Тя печели в оспорвана конкуренция с останалите петима в късата листа в категорията "Белетристика". Сред тях е Вилхелм Генацино, който с кратките си романи отдавна е сред най-проницателните критици на нашето проникнато от материализъм и кариеризъм време. Още едно от имената определено е затруднило журито - Даниел Келман, с характерните за него езикова брилянтност и безпощадни анализи.

Концепцията за произход е поставена под въпрос

Но журито отдава предпочитанията си на грандиозния роман "Апостолов" на Сибиле Левичаров, изпълнявайки при това ангажимента за обезщетение на една авторка, неразглезена до момента с литературни награди, за разлика от Генацино и Келман.

Журито се произнася в полза на родената през 1954-та в Щутгарт Левичаров, дъщеря на швабка и българин. Тя действително е от Щутгарт, но избира да живее в културната метрополия Берлин. И сега в "Апостолов" поставя под въпрос концепциите за произход, нация и родина, стремейки се да преодолее тесногръдото разбиране на тези понятия.

Героинята на Левичаров обикаля из днешна България, плюейки жлъч и отрова срещу безутешността на цивилизация, която е изгубила хуманното в идеологии и тоталитаризъм и така се разминава както с ангелите, така и с божествената искра в човека, когато Сибиле Левичаров по този начин възпява в "Апостолов" човешкото достойнство.

Омразата като бляскав фойерверк

Това е по-важно от разчистването на сметките с България и с бащата, отнел живота си - нещо, което някои критици подчертават особено интензивно.

Решението в полза на Сибиле Левичаров обаче е преди всичко решение в полза на една авторка, която майсторски борави с литературното изкуство, която знае как да представи големия продуктивен потенциал на омразата като бляскав фойерверк и така се откроява от посредствеността на останалите.