От какво са недоволни германците в България?

93% от германските фирми, които вече са инвестирали в България, не биха заменили страната с друго място, сочи годишната анкета на Германо-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) за 2010. Това обаче не променя регистрирания спад в двустранната търговия и в инвестициите. Въпреки че Германия все още играе водеща роля като първи търговски партньор за страната, по данни на ГБИТК двустранната търговия между България и Германия е отбелязала спад с над 20%. А през 2009 вложените в България пари са 430 млн. евро, което е намаление с 41% в сравнение с 2008 година.

Къде са сивите петна в бизнес средата?

Проследилите шестчасовата работна визита на федералната канцлерка Ангела Меркел в София през октомври помнят, че на финала тя разговаря с няколко представители на германския бизнес в България. Сред поканените бяха ВАЦ, Луфтханза, Алианц, Метро, E.ОН, Либхер и българската Софарма. Най-напред бе казано, че на вниманието на Меркел е предложен петгодишен план за удвояване на германските инвестиции в България. По-късно участници в разговора уточниха, че освен с добрите новини в българската икономика федералната канцлерка е запозната и с "някои поводи за притеснение у германските инвеститори".

Има ли правителството на Бойко Борисов воля за реформи - това бе въпросът, който представителите на германския бизнес задаваха най-често през 2010. Всъщност през изминалата година германските инвеститори не видяха воля у българското правителство да се справи с някои негативни явления в икономическата среда в България. "Цели сектори не плащат социални осигуровки. Има фирми, които се хвалят в пресата с оборота си, но като видиш баланса им, оборотът е три пъти по-малък – т.е. укрива се ДДС" - това все цитати от проведения разговор в София с федералната канцлерка.

Подобни случаи в България са една от причините за буксуването на скъпо струващите реформи в пенсионната система и в здравеопазването и през 2010 година, смятат германските инвеститори.

Медиен комфорт срещу заплащане

Използването на медии за разчистване на сметки с бизнес конкуренти e класически пример за търговия с влияние. И това e щрих от бизнес климата в България през 2010, казват германските инвеститори. А конкретният пример е от средата на март 2010, когато ежедневниците Монитор и Телеграф излязоха със заглавия на първа страница "Октопод в енергетиката". Според статиите българското дружество на германския застрахователен концерн Алианц и свързаната с него дъщерна компания ЗАД "Енергия" са "прилапали 200 млн. лева от застраховки на имущество на държавни енергийни предприятия". Вестниците Капитал и Сега коментираха, че медийната атака е заради 4-годишния договор за застраховане на ТЕЦ "Марица-изток 2" за близо 25 млн. лева. Договорът бе спечелен месец по-късно, в началото на април, от дружество Виктория. Председател на Надзорния съвет на дружеството е Цветан Василев, член и на Надзорния съвет на Корпоративна банка. За Василев в българската преса се твърди, че контролира пресгрупата на Монитор. Конкурент на Виктория в търга за ТЕЦ "Марица-изток 2" беше Алианц – от Алианц посочили пред партньори, че медийните атаки били гарнирани и с рекет: получават медиен комфорт, ако си платят.

Нов тласък на инвестициите и воля за непопулярните реформи – това очакваше германският бизнес в България през 2010. Такива остават очакванията и за следващата 2011. Предстои да видим дали те ще се оправдаят!