От какво се нуждае Германия сега
От две седмици насам светът вече е наясно що за хора са германците. Известен социологически институт представи резултатите от над 500 анкети с германски граждани. Някои от тях силно ни развеселиха - германците предпочитали виното пред бирата, котките пред кучетата, семейните празненства пред народните увеселения и още куп други неща, които никак не се вписват в общоприетите клишета за тях.
Доста странно прозвучаха обаче реакциите на анкетираните към следното твърдение: „Сегашната политическа уредба на Германия е най-добрата от всички, които сме имали досега”. Оказа се, че само в три федерални провинции има мнозинство, което приема това твърдение без възражения. В три източногермански провинции зад него застават едва една трета от анкетираните. Но дори и в провинциите Северен Рейн-Вестфалия, Бавария и Баден-Вюртемберг, чиито жители, взети заедно, представляват около половината от германското население, само малко над 40% от анкетираните са съгласни с въпросното твърдение.
Какво стана с нашите ценности?
Безспорна слабост на анкетата е, че това недоволно от сегашното управление мнозинство не е било попитано от кого би желало да бъде ръководено - от някой кайзер, фюрер или пък пожизнен генерален секретар? Но пък стана ясно, че немалка част от германците са силно отчуждени от собствената си държава. А от това следва, че всички тези хора споделят само отчасти или дори изобщо не споделят ценностите на тази държава.
Това си пролича тези дни покрай изстъпленията в саксонското градче Хайденау, където хора с дяснорадикални възгледи замеряха пристигащите бежанци с камъни, бутилки и бомбички, а съвсем нормални граждани наблюдаваха безучастно грозната им акция. Защото очевидно одобряват проявите на насилие срещу беззащитни хора, срещу деца, принудени да бягат от ужасите на войната в своята родина.
Граждани, които не се свенят да наблюдават подобни сцени, явно имат огромен проблем с нашата ценностна система. Във всеки случай те не са разбрали член първи от германската конституция, който гласи: „Човешкото достойнство е ненакърнимо”. Забележете: там не се казва, че "достойнството на германците е ненакърнимо”, макар че мнозина от онези, които хвърляха камъни по бежанците, веднага биха одобрили подобен текст. В същия този член първи от конституцията пише още, че германците приемат ненакърнимите човешки права като фундамент, върху който се гради всяка човешка общност. Това са велики думи, които всеки би трябвало често да препрочита.
При това проблемът не засяга само саксонския Хайденау - и в други части на Германия пламнаха сгради, в които трябваше да бъдат настанени бежанци. Затова е добре, че днес (26 август) германската канцлерка Меркел отива тъкмо в Хайденау - мястото, което се превърна в синоним на насилие и омраза към чужденците.
Ако Ангела Меркел е достатъчно умна, тя няма да последва примера на своя заместник, който в понеделник посети същото място и без всякаква диференциация нарече демонстриращите „тълпа”. От емоционална гледна точка тази реакция е разбираема, но тя не води доникъде. Защото ругатните карат хората да се изолират и отчуждават още повече. А Германия е изправена пред огромни предизвикателства - и за да се справи с тях, тя се нуждае от подкрепата на гражданите си. Поне на онези, които досега се държаха като безучастни наблюдатели.
Задачата на Меркел
Задачата на Меркел сега е да говори. И да демонстрира емпатия - както към изплашените бежанци и всички онези германци, които искат да им помогнат, така и към жителите на Хайденау, голяма част от които вероятно са просто загрижени за сигурността си.
Ако канцлерката се справи с тази задача, тя може би ще успее да промени мисленето на всички подплашени жители на Хайденау. Така както мисленето си промени и високотиражният вестник „Билд”, който напоследък избягва понятия като „бежанска вълна” или „наплив”. Днешното водещо заглавие гласи: „Помощ за бежанците - какво бих могъл да направя аз”. Тъкмо това е духът, от който Германия се нуждае сега.