От какво се страхува Ердоган?

Днес Реджеп Ердоган се среща с Барак Обама. Само допреди седмица по всичко личеше, че турският премиер има намерението да води разговорите си с американския президент от позицията на по-силния - поне що се отнася до темата Сирия. Броени дни преди това посещение Ердоган даде интервю за американската телевизия NBC, в което заяви, че обявената от президента Обама "червена линия" отдавна е прекрачена. "Ясно е, че режимът на Асад използва химически оръжия и ракети", подчерта Ердоган и настоя САЩ да покажат по-твърд подход. Същевременно той настоя за създаването на забранена за полети зона над Сирия.

Миналата събота обаче в град Райханлъ избухнаха две бомби, които отнеха живота на 51 души. И изведнъж в Турция се надигнаха протести срещу сирийската политика на Ердоган. Опозицията се опасява, че премиерът съзнателно води страната към кървав конфликт със Сирия. Германският експерт по въпросите на сигурността Хорст Телчик обаче говори за "добре пресметнат обрат" в отношенията със Сирия, с която в продължение на години Турция поддържаше добри политически и икономически контакти. Според Телчик, за обрата в политиката на Ердоган има няколко причини.

Опасенията на Ердоган

От една страна Турция е изправена пред драматичен бежански проблем - вече се говори за над 400 000 сирийски бежанци на турска територия. За промяната в курса на турския премиер обаче има и други причини. "Турция се опасява от алевитското малцинство в пограничния регион със Сирия. Мнозина обвиняват алевитите в сътрудничество със сирийските тайни служби", казва германският експерт. Кюрдският въпрос пък е второто вътрешнополитическо кризисно огнище. Въпреки неформалното споразумение с Абдулах Йоджалан за помирение, кюрдският проблем може отново да излезе на дневен ред. "Ердоган се опасява, че кюрдският въпрос отново ще стане актуален, когато се разпадне Сирия. Истински кошмар би било, ако кюрдите в Сирия, Ирак, Турция и Иран подемат нова инициатива за независим Кюрдистан", казва Хорст Телчик.

Въпреки вътрешнополитическия натиск, на който е изложен Ердоган, значението на Турция като стратегически партньор на САЩ не намалява по никакъв начин. Дори и само заради дългата обща граница със Сирия. А Вашингтон има нужда от надежден партньор в онзи регион, който така или иначе си има достатъчно проблеми - сред тях са нерешеният палестински въпрос, лабилният в политическо отношение Ирак и тлеещият конфликт с Иран.

Иван Вейвода от вашингтонската организация "German Marshall Fund" изтъква на преден план военното значение на Турция в сегашната криза. "Без съмнение турската армия е най-силната и модерна армия в региона", казва той. Според него, турската армия е застраховка срещу евентуално разпростиране на сирийския конфликт в целия регион, а тя може да участва и във военна интервенция в Сирия след съответна резолюция на Съвета за сигурност. "Да не забравяме, че САЩ разположиха в Турция ракети Пейтриът за защита от евентуални сирийски нападения. Всичко това говори за сътрудничество в сферата на сигурността", допълва Вейвода.

Намеса по израелски образец?

Германският експерт Хорст Телчик не изключва възможността Ердоган да настоява пред Обама за оръжейни доставки за сирийската опозиция. Според него, американските и европейските тайни служби вече би трябвало да знаят кои сили могат да подкрепят и кои не. Възможно е да се стигне и до "хирургически" намеси по израелски образец. "Израел вече три пъти извърши целенасочени въздушни атаки срещу Сирия, без да последва ответна реакция. Възможно е и Ердоган да повдигне темата пред американския президент", смята Телчик.

В контекста на международната коференция за Сирия в Москва обаче подобен сценарий изглежда нереалистичен. Така че на днешната среща е по-вероятно Обама да се опита да спечели Ердоган за дипломатическата кауза. Успехът на международната конференция ще зависи така или иначе най-вече от руския президент Путин, не от турския премиер. А след срещата си с Бенямин Нетаняху, Путин не пропусна да предупреди за опасността от "дестабилизиране" на Сирия.

Автор: Г. Шлис, К. Цанев/Редактор: М. Илчева