От 50 години Русия и Япония си оспорват Курилските острови

Някои от 20-те Курилски острови са необитаеми и всички до един не предлагат добри условия за живот. През лятото над тях винаги се стелят мъли, през зимата са затрупани със сняг. Тук има много по-често земетресения, отколкото където и да било другаде, има също цунами и активни вулкани. През 1949 г. Червената армия депортира в Япония останалите жители на Курилските острови, които до тогава още не са изпратени в лагери. На тяхно място се заселват руснаци и украинци. Според мирния договор от Сан Франциско през 1951 г. Япония се отказва от претенциите си върху Курилските острови. Четирите най-южни острова –Итуруп, Кунашири, Шикотан и Хабомайската група според тълкуването на Токио не се числят към тях. Днес Япония настоява да се възстанови “първоначалната граница от 1855г.”, т.е. от времето на царска Русия. Москва не е подписала договора от Сан Франциско. Докато Русия не върне островите, настоява Токио, Япония няма да приеме мирния договор. Формално, с други думи, Втората световна война тук продължава и до днес. По време на Студената война съветите използват островите за военни цели, те служат като защитна преграда към Охотско море и руското крайбрежие на Тихия океан. Но това вече е минало. Още Михаил Горбачов се опитва да постигне компромисно решение. Токио обаче не се отказва от максималистичните си искания. “Северните територии”, както японците наричат Курилските острови, принадлежат според тях на Япония и възвръщането им е първостепенна държавна задача. Лобито на защитниците на тази позиция има голямо влияние върху националната политика.

В автобуса от летището към Немуро 85-годишен старик отваря стара карта: “Тук беше къщата ни, там – училището, а ето там са погребани родителите ми”. Той е напуснал Курилските острови, когато е бил на 22 години. Живее извън Токио, но всяко лято ходи до Кунашири, с изключение на миналата година – поради силната буря. Границата е отворена не само за туристи, изпитващи носталгия по някогашните времена; южните Курилски острови отдавна са интегрирани в японската икономика. Канушири и Итуруп биват снабдявани от Немуро, от Русия това вече функционира. Островите снабдяват Япония с месо, раци, морски таралежи. Всички табелки в Намуро са с надписи на два езика; пристанището пустее, малкото рибарски лодки в него са японски. Руските рибарски лодки не могат да влизат в пристанището на града. За тях е отворено само рибарското пристанище в квартала Ханазаки в южната част на полуострова.

Край вълнолома е траулерът “Аквариум 1”, екипажът говори на руски. Разтоварват морски рачета: 95 тона, които най-напред японски работнички сортират в халето, а после се продават на търг и отиват при търговците на едро. Траулерът е регистриран обаче в Пном Пен, Камбоджа. Моряците са грижливо обръснати и трезви, работят дисциплинирано. Идват от Одеса; бъхтят се за по 700 долара месечно в продължение на година. “За Одеса това не е лоша заплата”, казва 29-годишният Андрей. “Тази перестройка ни взе и малкото, което имахме”, казва един от екипажа. “Сталин беше прав, всеки втори чиновник трябва да се разстреля, като се почне най-напред с тези в Кремъл”. Оспорваната зона се е превърнала междувременно в безправно пространство. Руската брегова охрана преследва японските рибари, като ги обвинява, че ловуват незаконно. Рибарите твърдят, че охраната стреля по тях, включително в международни води. “Там се води война, казва Сергей, граничарите се мъчат да извлекат печалба за себе си.” А иначе, смята той, японците и живущите на Курилските острови са прави, политиците са всъщност тези, които развалят всичко. Какво мисли по въпроса за Курилските острови? “Ако Япония обещае на хората тук, че ще получат японско гражданство, 100% от тях ще бъдат за промяна”, казва Сергей. “Само че Япония не желае хора с двойно гражданство.” Според Сергей Русия е откраднала островите и трябва да ги върне; ако Япония престане да подпомага островите, жителите им до един ще ги напуснат.Рибарите от Приморие, провинция край Владивосток виждат нещата другояче: “Това е руска земя, за нея нашите войници са си дали живота. Додето ветераните и децата им са още живи, за връщане на островите и дума не може да става.” Някои смятат, че Япония иска да си върне островите, само защото СЩ искат да създат там военни бази. От мнението на жителите на Курилските острови не се интересуват нито Москва, нито Токио. Те не могат да си позволят “да разпродават родината си”, както заявяват и двете страни. От друга страна, с оглед на икономическия възход на Китай и Москва, и Токио се опитват да укрепят добросъседските отношения. Путин, който отложи визитата си в Япония заради Курилския въпрос, неотдавна се върна на предложение на Хрушчов от 1956 г., според което Русия трябва да върне по-малките острови Шикотан и Хабомай. В Токио неофициално се говори за варианта “две плюс хикс”, според който след скорошното връщане на двата острова ще започнат преговори за другите два по-големи острова. Възможно е решение, при което за Русия ще остане Итуруп, докато Канашири ще мине в ръцете на Япония. Що се отнася до двойното гражданство, казва авторитетният проф. Хироши Кимура от университета в Токио, японското правителство ще трябва да направи нещо в тази насока.